През 1967 г. Бранимира Антонова става първата жена, носителка на титлата „Мис България“. Тогава тя е едва 15-годишна. Красотата ѝ не остава незабелязана и отвежда младата софиянка пред камерите. Тя е участвала в хитовия филм от соца „Мъже в командировка“ (1968), а през 1969 г. се превръща в звезда и на международната сцена. На Московския кинофестивал тя представя филма „Танго“ и предизвиква фурор, когато журналисти предпочитат да снимат нея пред самата София Лорен, която слиза от друг самолет.
73-годишната Антонова признава, че не получава и стотинка пенсия. Тя е жертва на бюрократични неуредици, свързани със събирането на документи за стаж, но приема ситуацията с достойнство: „Няма да се унижавам и да моля за пенсия. Благодарна съм, че дъщеря ми Мария ме подкрепя и ми осигурява всичко нужно“, казва тя.
От години Бранимира живее между България и Ница, прекарвайки по-голямата част от времето си на Френската Ривиера, където е близо до дъщеря си и тримата си внуци.
- Госпожо Антонова, в България цените хвърчат, а за Великден дадоха по 50 евро добавка на най-бедните пенсионери. Какво мислите за това?
- Не живея в България и не контактувам активно с много хора. Хубаво е, че има някаква помощ. Дали е достатъчна, е друг въпрос, но по-добре да има, отколкото да няма. Трудни години са, нищо не е излишно.
Но се питам – как е възможно да дойдат примерно едни англичани, не заможни, да си купят българска къща в някое наше село и да я направят рай с цветна градина. Защо ние не можем така да си поддържаме къщите и селата? Виждам хора, които отиват в чужбина, работят като помощен персонал, счупват се от работа, дисциплинирани са. А като си дойдат в България, си хвърлят фаса на земята. Абе хора, дайте да си направим къщичките хубави, чисти. Тези, които плачат, се чудя, ако имат дворчета, защо не си засадят нещо – доматчета, картофки поне. Не казвам, че заплатите и пенсиите стигат. Трудно е, много е трудно.
Има пък други, които ламтят за палати с по шест спални. За какво са им, на колко легла може да спи човек? Алчността ще ни побърка.
В България нямаме пари, обаче тук, в Ница, никой не ходи с кола на пазар. Нито карат такива скъпи коли. Много се извратиха нещата в лош смисъл у нас. Всички искат лесни пари.
- Как е животът в Ница?
- Нямате представа колко скромно живеят тук хората. Всички си готвят вкъщи, не се хранят често навън, не си поръчват храна. Последното, което ме потресе, понеже гледам българска телевизия – знаете ли колко много храна с изтекъл срок е била приготвена за консумация за детски градини във Враца? Това заслужава направо да ги изправят до стената. Защо сме толкова търпеливи? И никога не виним себе си, а другите. Промяната започва от нас. Където отидем, носим себе си. Но иначе сме със страшни претенции, все сме недоволни. Не смееш да влезеш в магазина да попиташ нещо, веднага ще те погледнат лошо, може и да ти плеснат един шамар.
Аз съм от много обикновено семейство, живели сме скромно. Имали сме толкова финансови трудности. Нямах дори абитуриентска рокля. Абсолвентската ми я шихме вкъщи с майка ми.
Баща ми казваше много често на мен и по-голямата ми сестра Правда: Като пораснете, не забравяйте – бъдете винаги по-добри, отколкото трябва“. Той си отиде много рано. А майка ми почина на 97. Правеше до последно баници, гювечи, канеше приятелки. Даваше ми списъци с продукти и аз обикалях с колата да пазарувам, после събирам приятелките ѝ, едната с патерици, другата я болят колената. И като я питам какъв е празникът, майка казваше: „Не, не. Да ги нахраня ги събирам. Те имат малки пенсии“. Това е важното – „Бъдете по-добри, отколкото трябва“.
- Какво още си спомняте от вашето детство?
- Kaто деца родителите ни ни водеха на екскурзии – във Вършец примерно. Спяхме на квартира, скромно. В дворчето на всяка къща имаше засадено нещо – чесънче, лукче, картофче, морковче. Хората имаха кокошки, ние им давахме парички, те колеха някоя кокошка, вечерта сядахме на масата, канехме и домакините. Ей така живеехме. И в Созопол отсядахме на квартира. Аз и сестра ми спяхме в едно легло, за да пестят нашите пари. Хазяите казваха на майка ми: „Другарко, не купувай, ние имаме всичко в градината“. Разбира се, баща ми им оставяше пари. Майка правеше един голям гювеч и го носехме сутринта на пекаря, по обяд минаваме, вземаме си изпечения гювеч и викахме на масата и домакините, и другите курортисти, които бяха отседнали в къщата. Всички бяхме в по една стаичка. Така живеехме, беше щастливо, по цял ден на плажа. Какви чадъри, какви шезлонги. Майка ми ни шиеше банските, ние ѝ помагахме. Била съм на 6 годинки, исках банският ми да си е с горнище, с връвчица на вратлето. Бях много мъничка, но не исках да съм гола от кръста нагоре. Вече си изграждах усещане за срам, за свян. Къде отиде сега това чувство у младите? Няма го вече. Ужас!
- Сега на мода са силиконът и пластичните интервенции, какво мислите за това?
- Казват, че днес младите момичета имат изкривена представа за красота. Не мисля, по-скоро корекциите и пластичните интервенции се превърнаха в чудесен бизнес, който много добре се рекламира, а младите момичета са много податливи. Те вярват, че ако променят нещо по себе си, това ще ги направи по-успешни, по-обичани. Това не се случва. Аз не мисля, че някой е харесван повече или по-малко след някоя хирургическа интервенция. Но обезобразени жени виждам много. Поне интервенциите да се правеха хубаво. Като бях млада, и аз бях повлияна от модата, ходех с минижуп, много екстравагантен, сложиш си някоя хубава дрешка и това е. Но сега тази мода да се правят всякакви корекции е необратима. Винаги се обръщам към хирурзите да спрат да обезобразяват нашите хубави момичета. Статистиката е показала, че да, мъжете харесват силиконки, но винаги ще си изберат мило, добро и нормално момиче, за което да се оженят и да им роди деца. Защото красотата идва от духа. Другото е преходно. На какво се обричат тези момичета? Има и още нещо. Масово родителите на абитуриентки им подаряват силиконови гърди за бала. Може ли такова нещо? Това са бащи и майки! Къде ви е акълът? Не виждам как ще се оправят нещата, щом и в образовани семейства го правят. Има нещо много сбъркано в манталитета.
- Вашата естествена красота навремето ви е спечелила и роли в киното. Снимали сте в хитови български филми, кои бяха вашите учители?
- Имах много истински приятели и добри учители, с които съм снимала. Те са оформили личността ми. Големи актьори като Иван Кондов, Георги Черкелов, Иван Налбантов, Невена Коканова. Имах лично приятелство и с Леа Иванова…
Тъгувам за много мои близки приятели. Включително сега за Мишо Белчев, светло му небе. Българската култура осиротява. Напуска ни нейното величие. Мишо беше исполин – духовността, думите му, поезията... Велик мъж, велик талант.
Казват, че отиваме на по-добро място. Аз обаче съм с друго разбиране. Нека си бъде на земята най-хубавото място. Да не чакаме някога някъде друго, по-хубаво, което, кой да го знае... Вярата ни е такава, ние сме православни християни. Но нека и тук да бъде хубаво, да сме по-добри хора, да си помагаме повече.
Все още няма коментари