Може да звучи сензационно, но легендарният комик Георги Парцалев (1925-1989) се е влюбвал и в жени. В личния си живот той е бил чувствителен, стеснителен и често неуверен в себе си човек. А той имал какво да крие. Не само заради слуховете около сексуалността му, които го преследвали десетилетия наред, но и защото няколко жени действително оставили следа в живота му. Някои били големи любови, други – само надежда за такава, а една дори превърнала ежедневието му в кошмар.
Самият Парцалев казвал за любовния си живот: „Всеки път, когато срещах любовта, съдбата ми я отнемаше“. Историите започват още от ученическите му години.
Роза и първата целувка
Първото момиче, което истински пленило бъдещия актьор, било негова съученичка на име Роза. По-късно Парцалев разказвал за нея като за изключително красиво момиче – руса, синеока, с нежна кожа и походка, която му се струвала почти неземна. „Ума ми взе!“, признал той и бил безнадеждно влюбен. Започнал да я изпраща до дома ѝ, носел чантата ѝ и търсел всяка възможност да бъде край нея. За онова време това било достатъчно, за да се смята, че между двамата има нещо повече от ученическо приятелство.
Една вечер Георги събрал смелост и я попитал: „Розичке, мога ли да те целуна?“. Роза му подала бузата си. В последния момент обаче извъртяла глава и първата им целувка се оказала по устните.
За Парцалев това било голямо преживяване. Той бил толкова щастлив, че отишъл да сподели на баща си, че е влюбен. Баща му обаче попарил надеждите му за взаимност с думите: „Тя е от богат род, а на теб фамилията ти идва от скъсаните гащи на дядо ти. Не само че няма да ти я дадат, ами може и да те набият“.
Тогава Георги спрял да изпраща Роза и се затворил в себе си. Според разказа на Звезделин Минков след тази случка Парцалев дълго не можел да погледне друго момиче по същия начин.
Това била първата му любов, но далеч не последната.
Анастасия умира от рак
Години по-късно Парцалев вече бил на прага на професионалния си живот. Той нямал театрално образование, бил учил медицина, защото родителите му искали да стане лекар, но съдбата го отвела към сцената. Започнал работа в новосъздадения Сатиричен театър и получил малка роля в „Баня“ на Маяковски. За него това било огромно изпитание. Бил несигурен и решил, че единственият начин да се справи, е да изучи автора до най-малката подробност. Започнал да прекарва часове в Народната библиотека. Там се запознал с Анастасия – студентка по руска филология. Този път не ставало дума само за увлечение. Двамата имали общи интереси, четели руска литература, разговаряли за Маяковски, за поезията и театъра. Прекарвали свободното си време заедно и според хората около Парцалев връзката им постепенно станала сериозна. Актьорът бил особено привлечен от това, че с Анастасия можел да разговаря на равни начала за книгите и изкуството. Тя разбирала какво го вълнува и била до него точно в момент, когато той още се страхувал, че няма място на голямата сцена.
Но само седмица преди премиерата на „Баня“ неговата платонична любов Анастасия изчезнала. Парцалев я търсил чрез приятели, в университета, опитвал се да разбере къде е. Дори мислел да зареже всичко и да тръгне да я търси. Премиерата на „Баня“ минала с огромен успех. Сатиричният театър бил посрещнат възторжено, а Парцалев направил първата си голяма крачка към славата.
Само че той не бил щастлив. Човека, когото искал да види сред публиката, го нямало. В крайна сметка решил сам да я потърси и заминал за Силистра. Там открил дома ѝ и разбрал истината – Анастасия била тежко болна от левкемия. Тя лежала в леглото, а когато го видяла, го погледнала и му се усмихнала. Не успяла обаче да каже нито дума. Това била последната им среща. Месец по-късно Анастасия починала.
За Парцалев това било огромен удар. Неговата братовчедка Наталия по-късно разказвала, че той много трудно преживял смъртта ѝ и дълго не могъл да я забрави. Според нея именно Анастасия била любовта на живота му. Самият Парцалев по-късно казва: „Тя си отиде твърде, твърде рано и след тази любов не съм се чувствал обичан по този начин“.
Съдбата направила историята още по-жестока. През 1989 г., тридесетина години след смъртта на Анастасия, Парцалев също умира от левкемия.
С Ангелина стига до брак
Парцалев с Ангелина
Парцалев вече бил много известен, публиката го обожавала, а около него постоянно имало хора. Само че популярността не решавала проблема с личния му живот. Тъкмо тогава в живота му се появила Ангелина Димова. Тя била българка, живееща в Париж, с необикновена биография. Учила музика в Лондон и била добра певица, но животът ѝ се развил по друг начин. В Париж се занимавала с бизнес и имала връзки с артистичните среди. С големия комик я запознава певецът Емил Димитров. Първата им среща се случила на празненство по повод рождения ден на актьора. Парцалев се държал като истински кавалер – шегувал се, ухажвал я и я разсмивал през цялата вечер. Тя пък хлътнала сериозно. След това започнала да пътува до София по няколко пъти месечно. Парцалев също не криел отношенията им, напротив – държал на това да се вижда, че е с жена. Пред свои приятели той винаги се оплаквал от тая злост, която се носи за него и сексуалните му предпочитания, и казвал, че копнее за семейство, за нормално вписване в обществото, което по онова време заклеймявало еднополовата любов.
По-късно самата Ангелина разказва, че Парцалев я представял пред хората като своя бъдеща съпруга. На едно официално честване на 24 май в „Бояна“ актьорът представил Ангелина на Тодор Живков. Тато, който добре познавал звездата на Сатирата и бил наясно с характера му, не пропуснал да се пошегува: „Ооо, Георги, време е ти да се задомиш, аз ще ти стана кум!“. И добавил: „Наздраве за бъдещите младоженци!“. Парцалев само казал: „То работим по въпроса“. А Ангелина се изчервила и казала: „Ами ако това е предложение, моят отговор е да“.
Всичко изглеждало готово за сватба. Само че тогава започнали проблемите. Парцалев имал тесен кръг от приятели, които искали да си го задържат в своята орбита. И в лицето на българската французойка от Драгойна виждали враг. И като подочули за сватбата, се съюзили и започнали да го настройват срещу нея. Тя на свой ред пък си подляла вода с напъните си да изложи в Париж антики и икони от колекцията на Парцалев. И той започнал да подозира, че иска да ги завлече във Франция и повече никога да не ги види. Или пък че иска с корист да се ожени за него. И така работата се разсъхва.
Ангелина разказва по-късно, че е била готова да се впусне в интимна връзка с Парцалев, ако той ѝ бил предложил. Самата тя казва, че неговата сексуалност не я е притеснявала. Но брак така и не се случил.
Живял под един покрив със Смитица
След Ангелина Парцалев отново се отказал от идеята да се жени. В началото на 80-те обаче в живота му се появила Смитица. Тя всъщност не била англичанка, както мнозина я наричали. Била българка, богата вдовица, която имала семейство и имоти в Лондон. Викали ѝ Смитица, защото носела фамилията Смит. Тя била описвана като весела, жизнена и самоуверена жена. Не се притеснявала от популярността на Парцалев и очевидно не се плашела и от неговия сложен характер. Този път отношенията били по-различни.
Според хора от близкото обкръжение на актьора Смитица била единствената жена, освен майка му Веселина и сестра му Сия, която можела да каже, че е живяла цяла година под един покрив с Парцалев.
Този факт бил достатъчно необичаен, за да се превърне в тема на обсъждане сред приятелите му. За една година двамата имали възможност да се опознаят истински. Вече не ставало дума за няколко вечери, пътувания или романтични срещи. Смитица и Парцалев живеели заедно. И точно затова мнозина смятали, че този път сватбата е почти сигурна.
Но Смитица получила старчески болежки и се върнала в Лондон, за да се лекува. Планът бил да уреди имотите си и да продаде част от тях, след което двамата да могат да живеят спокойно. Тя обаче така и не се върнала.
Не след дълго и здравето на самия Парцалев сериозно се влошило. По време на спектакъл в Сатиричния театър той припаднал. След около две седмици бил приет в Правителствена болница.
Жената, която го преследвала
Най-странната женска история в живота му обаче не е свързана нито с голяма любов, нито със сватба.
Става дума за мистериозна почитателка от Велико Търново. Тя започнала да му изпраща любовни писма. В началото Парцалев намирал ситуацията за забавна. Четял писмата пред приятели, смеел се на някои от пасажите и дори ги превръщал в забавление на маса. Само че почитателката не се шегувала. С течение на времето писмата станали все по-настойчиви. Жената започнала да поставя ултиматуми. Пишела, че ще сложи край на живота си, ако Парцалев не отвърне на любовта ѝ. Заплашвала, че ще остави предсмъртно писмо, в което ще го посочи като виновник. После започнала да го кани на тайни срещи. Казвала, че ако не ѝ обърне внимание, ще скочи от моста на Янтра.
Тогава вече Парцалев престанал да се смее. Започнал да се оглежда, да се страхува и да избягва да остава сам. Според разказите на хора около него на срещи гледал „като подгонено животно“ и постоянно се озъртал. Колегите му го посъветвали да отиде в милицията, която обаче не се намесила. За да спре тормоза, Парцалев дори решил да предложи брак на анонимната си фенка. Само че имало един проблем – той не знаел коя е жената.
Единствената следа било клеймото върху пликовете. От него можело да се предположи само, че писмата идват от Велико Търново или от района.
И тогава приятелите му измислили необичаен план. Когато пътували до Велико Търново, започнали нарочно да разпространяват възможно най-шокиращите слухове за Парцалев. Говорели какъв бил личният му живот, какви били предпочитанията му и какви отношения имал с млади момчета.
Целта била проста – тайнствената обожателка да чуе тези истории и да се разочарова от своя идол.
Не е ясно дали точно това е станало. Но в един момент писмата спрели.
