Чао, Британия, ТРЪМПнете за Америка

И така, англичаните се изходираха, ако си позволим да ползваме българската парламентарна терминология. Няма какво друго да им кажем, освен сбогом и дано сте щастливи… Може би и ние, но по-нататък. Сега имаме още няколко години да вземаме пари от едни фондове и понеже на тия пари се крепи икономическият ни растеж, та сега сме възпрепятствани. Българският премиер, голям приятел на Камерън (съдя по това, че му вика Дейвид и го прегръща), твърди, че ще седим до края: "Ще останем България, Румъния и Гърция, като се получи ефектът на доминото". И прати хабер на английските европривърженици, мисля, че от Кубрат им го прати, че са добре дошли: „Много англичани сега се чудят как да се върнат обратно в Англия, така че проблемите са за Великобритания, не са за нас. Ще искат сигурно гражданство, ние сме отворени, добре дошли са".

Англичаните не са като бежанците да ни заобикалят издалече. Доста англичани дойдоха да споделят нашия начин на живот…

И като се замисля, всичко започна от един полски водопроводчик, който отиде в Лондон и поиска да свърши една работа, която самите англичани не искаха да вършат, обаче им докривя, че той иска да я върши…

Прочетох всичко, което се изписа за Брекзит по тукашни и чуждоземски медии. Кешки да не бех. Сега съм по-объркан от преди, когато бях невежа. Изобщо не ми се изясни въпросът кой е виновен за така създалата се ситуация. Виновни ли са евробюрократите например. Защото изобщо не видях критични саморефлексии в техните среди. Излиза, че за кризата в ЕС (засега избягвам да го наричам разпад) са виновни всички други, освен европейските дебелогъзници. Наша Сталинка вика, че една от причините за този изход от референдума била, че селяните и пенсиите „не усещат или не осъзнават предимствата от членството в ЕС... а има и вина на политиците, които не са успели на достъпен език да обяснят нуждата от Съюза пред външните заплахи…”.

За пенсиите е права Сталинка. Наистина пенсиите, този фосилизиращ прогреса фактор, имат вина. 61% от тях били за изход. Докато 75% от младите, хората на възраст между 18-24 години, били за оставане в ЕС. Обаче дъртите егоисти им изкльопаха бъдещето. Аз, братя, съм решил, когато му доде времето, да стана пенсионер, но да запазя човешкото в себе си, да избегна недъзите на тази възраст. Всъщност то е социално положение по-скоро. Ако правя Брекзит, той ще е индивидуален, няма да повличам цялата страна след себе си. Проблемът е, че става все по-трудно да избера дестинацията за изходиране. Идиотите са тръгнали на вселенски поход. Ние сме само едно дребно проявление на световната тенденция. Фараж направи каквото можа в Англия. Но ще има и по-интересно. Тръмпна за Америка.

Права е Сталинка и за това, че не се обясни достатъчно. Политиците не успяха да обяснят какво се направи в ЕС например за животните. Да напомням ли, че ако днес ядете истински яйца, яйца от щастливи кокошки, го дължите на ЕС. Регламентът за отглеждане на кокошки задължи животновъдите да осигурят на птиците „устройства за точене на ноктите”, „прахова баня”, тавички с пясък за добро храносмилане и други екстри, които правят живота на кокошката „комфортен”. И кокошките вече ще си скъсат задника да снасят! Ако ядете месо от щастливи прасета, също го дължите на ЕС. Регламентът на ЕС задължава в дъскотеката да има топки и други играчки. Навремето прогнозирах, че и климатикът ще стане задължителен за кочината и наистина щеше да стане, ако междувременно не беше започнала да се разпада европейската кочина. Уважението към живота и правата на кучетата и котките се издигна почти до това към хората. Ако ядете само прави краставици… Не, това май отпадна. Обаче Кольо Парамов вика, че инструкцията за продажба на зеле в ЕС се състои от 26 900 думи. Но това е силно преувеличено. Лично проверих. Регулация №634/2006 от 25 април 2006, съдържа само 1874 думи. Но е факт, че съществува.
И фиксирани в щастието на растенията и животните, европейските бюрократи пропуснаха щастието на хората. Щото човешкото щастие е много относително и затова е трудно да се дефинира. Но нима и с щастието на прасето не е така? Кой знае какво е щастието за прасето? За него щастието може да е да рови в лайната. То за колко хора това е щастието, за колко журналисти… Да ти отрежат топките и да ти дадат гумени да си играеш… Бати щастието!

Единственото щастие, за което европейските бюрократи се погрижиха истински, беше тяхното собствено щастие. Без да преувеличавам, те си създадоха частен рай, за какъвто Политбюро на БКП навремето не би могло и да мечтае. Те дори се погребват на държавни разноски. И сега, като почнаха да идват сметките, се чудят на кого да ги джиросат…
И за да издигнем малко наратива, в смисъл да го направим по-изискан, ще пуснем един паралел между портрета на ЕС и „Портретът на Дориан Грей”. С всяка тъпанарска идея на евробюрократите в политическия портрет на Съюза се появява по една старческа бръчка… Защото нищо не състарява така една политика, както споделените на глас глупави идеи.
И изобщо работата стана, дето вика един колега, на малко нещо се надявахме, голямо нищо получихме. Като убеден привърженик на европейското единство ви казвам, че трябва да започнем отначало и този път да подхванем нещата откъм добрия край.

Но първата ни задача е да си извадим правилните изводи от ставащото и да си научим урока.

А урокът е много прост. Каза го бившият министър на правосъдието Христо Иванов, в чиито демократични убеждения нямаме основания да се съмняваме: "Най-важният непосредствен урок за нас от Брекзита: референдумите по наистина основоположни въпроси са кретения". Значи народите трябва да се питат само по маловажни въпроси, и то само когато предварително е ясно как ще отговорят. Но понеже прогнозирането на народните настроения е доста съмнително начинание, трябва да има и резервен вариант. На базата на Брекзит мога вече смело да кажа, че на фалшифицирането на изборните резултати не трябва да се гледа непременно като на нещо лошо и осъдително. Понякога може да е и много полезно. Например, ако Цветанов ръководеше кампанията за оставане в ЕС, резултатите щяха да са обратните – 52% за оставане и 48% за напускане. Така де, наблъскай шефовете на комисии в Красавицата, дръж ги две нощи на хляб и вода, и те сами ще подменят чувалите… Елементарно.

Между другото, вредата от референдумите не е откритие на Христо Иванов. През 2002 г., когато стана ясно, че предстоящото ни европрисъединяване ще ни струва малките блокове на АЕЦ „Козлодуй”, червените поискаха народът да се изкаже. Те, ако сте забелязали, се сещат за референдуми само когато са в опозиция. Соломон Паси, тогава външен министър, каза, че референдумът е “най-добрият начин един народ да се самонакаже”.

И не мога да отрека, че Пасито беше прав. Погледнато малко по-широко, и самите избори са си референдум. А резултатите от тях показват, че българският избирател има изграден манталитет на мазохист. Така се наказвахме тия 26 г., както турчин не ни е наказвал…

Психологически обяснението не е трудно. Записал съм си от онова време едно стихче, публикувано в обозе почившия в. „Дума”. За съжаление, не съм записал автора:
“Защо управниците ни за Козлодуй не искат вот?
Причината е проста и горчива:
Не вярват на народ,
избрал управници такива!”

Как да повярваш на народ, който се върза на обещание да го оправят за 800 дни?
Пък през 2008 г., когато в Ирландия решиха да правят референдум за Лисабонския договор, Пасито каза, че то е все едно да се направи референдум за верността на теорията за относителността на Айнщайн. Нещо такова се случи у нас през 2013 г., когато червените успяха да съберат подписи и да наложат референдум за АЕЦ „Белене”. Но, слава на Бога, народът прецени, че бъдещето на атомната енергия не е лъжица за неговата уста и отказа да се яви пред урните. Само 20% от българските избиратели гласуваха. От тях 60% направиха неинформиран грешен избор («Да») и 40% направиха неинформиран правилен избор («Не»). И бъдещето на мирния атом остана в миналото...
И сега се гласят една камара референдуми за насилствено гласуване, за електронно, за мажоритарно... На Слави, на Марешки... Първият от шестте въпроса на Слави е: «Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?».

Трябва да си доста необразован, за да питаш така на ангро за мажоритарен вот. И трябва да си още „по-„, за да отговориш. Зад понятието „мажоритарно гласуване” стоят стотици комбинации на поне една дузина променливи, които дават реално съдържание на абстракцията. На коя точно ще кажем „Да”? Наистина не сме в състояние да направим просветен избор! По-добре да хвърляме стотинка и коронка.

През 2008 г. направихме и опит за референдум по швейцарски тертип… В кантон Бургас се проведе допитване за тръбата на Бургас-Александруполис... Със същия успех може да се каже и че не се проведе. Него ден се случи в региона да духа силен вятър и народът предпочете да си остане дома. До урните отидоха едва 27%.

И така, да обобщим накрая. Референдумите по жизненоважни въпроси са кретения. Българските политици отдавна са наясно с това и упорито ги избягват. Българските избиратели също ги избягват и, ако се случи да им бъде натрапен някой референдум, те мълчаливо го бойкотират. Всичко това са сериозни предпоставки да заявим, че у нас няма почва за Брекзит. Ще си седим в ЕС до второ пришествие.
Такива сме си българите, какво да правим...
Наистина, не знам какво може да се направи, но все по-често си мисля, че достатъчно дълго бяхме българи и вече трябва да си намерим друго оправдание…