Откакто новите управници започнаха битка с българския олигархичен модел в лицето на българските пенсионери, ставаме свидетели на какви ли не случки. Ето например 85-годишният „олигарх“ бай Пенчо от петия етаж бодро слиза по стълбите, почуквайки с бастунчето си. На третия етаж го очаква бай Анани, също горе-долу на тази възраст. Двамата успяват да се затътрят до близкия маркет и там най-безсрамно си купуват по едно бурканче с олигархическо кисело мляко. От това с най-ниска масленост. Хитреци са българските олигарси – хем ще избият онези две евро, които искаше да им вземе един политик, за да пълни хазната, хем ще оцеляват и няма да стават жертва на холестеролните плаки.
Ранният час ги среща с много техни събратя олигарси. Някои ще си вземат по шепичка череши, други по някоя ягода, всички ще си купят от вчерашния преоценен хлебец и той оставен да се втвърди и изсъхне според олигархичните рецепти. Покрай месарските магазини тия ми ти олигарси даже и не поглеждат, тя, олигархията, затова е жилава, защото живее здравословно. През студените месеци се калява, няма такива глезотии като парно, печки и климатици. Лятото в горещините събират топло и си го разпределят за през цялата година. Абе, те и тръбите на парното биха махнали, дето им минават през апартаментите, ама пусто монополистите май са по-силни от тях. Тежка и неравна е тази отоколешна битка, ама на – не се огъват олигарсите.
Та двамата олигархични комшии с бурканчето мляко и краишника хляб под мишка най-после стигат до любимото си място – кварталната аптека. Е, там вече харчат на воля, никой не може да им се опре. За олигарсите ни аптеките са като игрални зали – докато не ги ошушкат до празни джобове, не си тръгват. И не се плашат от идващите нови скъпотии – ток, парно, цени. Те комунизма са преживели, та някаква зима ли ще ги стресне. А и това зими ли са като зими – нищо работа. Но пък им става приятно, като чуят по телевизора патетичните думи на политиците за нашите родители, баби и дядовци, за които всички мислим.
Да, иронията в текста е неуместна сигурно за някои. Но това е картината за живота на възрастните хора. Онези, върху чиито символични доходи посягаха всички управлявали ни през последните 35 години. Уж с мисълта за тях, с тревога за мизерния живот, на който са обречени. На Запад в клуба на богатите пенсионерите пътуват по цял свят, забавляват се, предприемат екскурзии, карат ако не скъпи, то поне прилични автомобили. У нас възрастните хора оцеляват. Съдба – при толкова много държави да се паднеш да си български пенсионер.
А лятото вече изтече. Идват новата зима, новите лишения, студът. Студ в природата, студ и в душата на българския пенсионер.
Михаил Стойчев, Варна
Все още няма коментари