Магията на бродерията ме спаси от житейската дупка

Бях само на 29 години, когато останах сама с петгодишния си син и едногодишната си дъщеря. Струваше ми се, че небето се е стоварило върху мен. Съзнавах, че час по- скоро трябва да направя, да открия нещо, което да ме извади от дупката, в която бях попаднала.

Тогава открих, че бродирането и рисуването – тези два начина на изказ, са най-близко до моето усещане. Осъзнах, че животът на всеки човек е обагрен с различни шарки – с шарките на радостта, тревогите, проблемите, надеждите и мечтите. Започнах да чета дългата приказка на българската шевица. Писана през вековете, тя се оказа безкрайна. Надничах жадно над „старите страници“, наречени ракли, и се възхищавах на красотата и изяществото, които извираха от тях, сътворени от талантливите ръце на българката. Започнах да бродирам и заживях с чувството и надеждата да внеса красота и топлина в скромния си дом. Чувствах как бродирайки, откривам хармонията в душата си. А възможността да видя избродираното от мен на най-подходящото място в дома ми ме даряваше с невероятно усешане. Между пръстите ми се нижеха пъстрите нишки. Вплитах в тях всеки празник и всяко израстване на децата ми. Бродерията ме правеше по-сръчна, по-координирана, по-спокойна, развиваше фантазията и въображението ми.

Като сама жена наистина ме спаси магията на ръкоделието – гоблени, покривки, карета, възглавнички. Осъмвах над поредния гоблен. Колкото и трудно, тежко и изморено да е било на душата ми, хванех ли иглата, тази тънка пръчица отнемаше от мен болката, напрежението, всяка неприятност и ме зареждаше с енергия. Вдявах иглата с любов и с очакването да видя радостта в очите на децата ми при срещата с новия гоблен, новата покривка. Всичко това благодарение на магията, наречена бродерия!
 
Валерия Стефанова