Внукът ми е пето поколение учител

Изминаха повече от 30 години, откакто се пенсионирах като учител. В сферата на образованието като възпитател и директор съм посветил 35 години от живота си. Но и сега, на 91-годишна възраст, се чувствам като учител. Задълбочено следя нивото на съвременната образователна и възпитателна система. Проблемите на образованието се обсъждат дори и на най-високо ниво – в Народното събрание. В момента като разковниче за качественото образование и възпитание се коментира възстановяването на религиозното обучение в училищата. Аз съм един от малцината, които в началния курс съм изучавал вероучение. Преподаваше ни свещеникът Стефан Илиев, който и с живота си, и с поведението си ни служеше за пример.

Една от народните поговорки гласи: „Обърне ли се колата – 300 пътища“. И така, пропуснатото не се възстановява с магическа пръчка. Освен идеи за по-доброто качество на образователната система е необходима и промяна във взаимоотношенията между родители, учители и деца. Учен съм от майка ми, че: „Дете се целува само насън“. Никога детето не трябва да смята, че всичко му е разрешено и неговите капризи не трябва да бъдат винаги задоволени. Възникналите конфликти в семейството и училището винаги трябва да се решават по възпитан и интелигентен начин. В училището да се утвърждава авторитетът на учителя, а той от своя страна да изгради критерии в поведението си, така че в очите на учениците да бъде човекът, на когото искат да подражават.

Особено съм щастлив, че в семейната атмосфера на нашия дом темата за образованието е винаги актуална. Аз и моята покойна съпруга бяхме учители, синът ми и неговата съпруга са учители и за моя огромна радост и внукът, който носи моето име, от няколко години е учител по математика в София. Така той стана продължител на вековна традиция, започваща от неговия прапрадядо Георги Величков, който е започнал като учител през далечната 1900 г., което прави внука ми 5-о поколение учител.
 
Милчо Спиров, 91г., с. Шишковци