За бившия стругар дядо Румен богатството са седемте му внуци  

За различните хора богатството има различни измерения – просторни къщи, накити от злато, бързи коли. За един обикновен човек от малък крайдунавски град е пълната къща с деца и внуци. Той се казва Румен Георгиев – баща на двама синове и една дъщеря и дядо на седем внуци, а осмото ще дойде като новогодишен подарък. За някогашния стругар автоматчик в бившия електрокарен завод в града е щастие да събере всички у дома, да помага на децата си или някое мъниче да ходи след него и постоянно да го търси и вика: „Дядо, дядо, хайде да си играем“.

В наши дни големите фамилии се броят на пръсти. Георгиеви е едно приятно изключение. Съвсем скоро дядото и най-малкото внуче отбелязаха своите рождени дни – той стана на 67, а малкият Борис на две години.

В семейство Георгиеви винаги цари мир и любов, независимо, че заедно живеят млади и стари и всеки е със своите различни разбирания, потребности и интереси. В този дом думата „мое“ не съществува. Обядът и вечерята са наши, всекидневните проблеми също са наши, плащането на сметките също е наше общо задължение. Има дни, в които финансите сe оказват недостатъчни, нервите са опънати, но с верни преценки на ситуацията и търпение всяко нещо идва на мястото си. Стожерът в семейството дядо Румен е преминал през много битки в живота и винаги застава отпред, за да реши за пореден път трудно житейско уравнение. За скромния и добър дядо най-голямо щастие са грейналите лица на синовете и дъщерята, преданото рамо на съпругата, уважението на сватове и роднини, усмивките на внуците. Мечтата му е след време да ги види всички изучили се, за да се гордее с тях.

Хора от три поколения под един покрив – звучи невероятно, днес рядко се среща, но е факт. Със сигурност всеки е имал възможност да поеме по свой път, но родовата връзка се е оказала много силна и привързаността е надделяла.
 
Георги Петров, Лом