На 4 август един от най-гласовитите и обичани от публиката певци у нас – Веселин Маринов, отпразнува своите 65 години, споделяйки празника и себе си със своите слушатели в Приморско. А феновете му са стотици в цялата страна, тъй като се припознават в неговите емоционални и прочувствени песни, посветени на любовта, виното и родината. Веселин Маринов има издадени 24 студийни албума, сред които емблематичните „Горчиво вино“, „Вино и любов“, „Осъден на щастие“ и международни издания в Германия и Русия, както и 3 тематични коледни диска –
„Коледен сън“, „Най-скъпият подарък на света“ и „Писмо до Дядо Коледа“.
Музикалният му път започва в началото на 80-те години като вокалист на рок група „Импулс“. Истинският възход в кариерата му обаче е след старта на соловата му кариера и предложението на Тончо Русев да работят заедно, за което изпълнителят на „Горчиво вино“, „За теб, Българийо“, „Рожден ден“, „Лятна жълта рокля“ казва, че е шансът на живота му.
През последните години печели още по-голяма симпатия с участието си като жури в популярни телевизионни формати като „Като две капки вода“ и „Гласът на България“, където показва самоирония и страхотно чувство за хумор.
„Ретро“ потърси обичания певец за един откровен разговор по повод неговия рожден ден и в разгара на лятното му турне.
Маргарита Благоева
– Г-н Маринов, обичате ли си рождения ден и как го отпразнувахте?
– Обичам си рождения ден, да. Това е време за равносметка – да се изправиш, да си кажеш: „Ето, аз съм здрав, на пистата съм, близките ми са добре и около мен“. Ден, в който да отправя поглед назад и на сутринта да продължа напред. Моя рожден ден от 30 години насам го празнувам по един и същи начин – на сцената. Това е времето, в което е т. нар. най-голям пик на сезона по морето. Тогава са моите концерти. През годините се увеличиха – от 9 концерта сега са 19 на брой. На много места се ремонтираха летните театри в градовете и вече може да правим концерти и във вътрешността на страната, не само по морето.
В същото време аз наистина съм много търсен на този ден. Някой път си казвам, че е по-добре да изключа телефона и да изчезна някъде с жена ми. Но когато знам, че на този ден ме търсят хората с чувство на обич, без корист и злонамереност, е много приятно. Затова цял ден говоря по телефона, това го знаят и моите близки. Та, мога да кажа, че на рождения си ден съм сам, тъй като единствено говоря по телефона.
Затова приех да имам концерт на този ден, за да може вечерта да я споделя с моите почитатели. Дори 50-ата си годишнина я празнувах на 18 септември, понеже такава беше моята, на приятелите и на близките ми възможност. Все пак съм роден през лятото, когато повечето хора са във ваканция.
Тази година на 4 август съм в Приморско. След концерта се почерпихме, поканих екипа, някои близки дойдоха, жена ми Веселина е до мен, повеселихме се.
– Как върви турнето ви „Ти си любовта“, с което отбелязвате 45 години на сцената?
– Много хубави концерти се получават. Билетите са продадени много преди датите. Миналата седмица имахме два концерта в Летния театър във Варна, догодина ще са в три поредни вечери. Тази седмица продължаваме, добре минават събитията, хората се радват, аз също. На 7 август приключваме с концерт в Поморие, пък наесен ще пея в НДК.
– А кога ще си почивате това лято?
2 След като свърши турнето, сме планирали с жена ми 4 дни почивка. Засега това ще бъде ваканцията ни.
– Успяват ли българските певци да пробият в медиите и радиата, за да се чува музиката им?
– Като изключим „БГ радио“, което популяризира българската музика, друго няма. Всичко останало е попфолк и чужди песни. В големите национални радиоефири много рядко можете да чуете българска песен. Това е някакъв необясним абсурд за мен. Ние сме обичани изпълнители, пътуваме, хората ни канят – защо да е така? Пътуваме с жена ми в чужбина от време на време и установяваме, че в Сърбия например не може да се намери по радиото друга освен сръбска музика. В Хърватия, в Гърция е същото – само тяхна музика си въртят. В Германия по националните радиа се пуска основно немска музика, въпреки че тази страна вече не е същата като преди 20 и повече години. Затова вече не искам да ходя там.
Ами то самочувствието откъде идва? Това се случва, когато човек е духовно богат. Когато има герои, артисти, певци, с които да се гордее. Когато чуе песен по радиото, да го върне в детството, в младостта, в тъгата, в радостта…
– Вие имате ли любими песни сред вашите?
– Е, всички си ги харесвам. Те са създадени, за да запълнят някаква моя потребност в живота ми в дадения момент, да бъдат част от албумите. Моите любими песни са тези, които обикновено не стават много популярни. Често са балади, малко по-тъжни. Хитовете са станали масови, много хора се разпознават в тях. Въпреки че сред моите шлагери имам и любими песни – например „Да се събудиш до мен“ или „Няма да ти дам да остарееш“ – изпитвам огромно удоволствие да ги изпълнявам и слушам от време на време.
– Кое ви вдъхновява най-много?
– Животът ми, любовта към музиката, която изпълнявам, посланието, което ми се иска да стигне до хората, литературната основа на моите текстове, техният замисъл – всичко това се обединява в едно желание да устоя тези мои позиции. Никога не съм правил компромис с това.
14 години съм търсил пътя, преди да ме срещне Тончо Русев, да ме извика в неговото студио и да ми предложи да работим заедно. В тези 14 години се сблъсках с много неуспехи, незнание, безпаричие, трудности, но в онзи ден разбрах, че това време не е хвърлено на вятъра. Че е трябвало да го изстрадам, за да получа това предложение, което промени целия ми живот.
Много певци има в България, с великолепни гласове, но не всички вярват в бъдещето си, за да имат силата и куража да издържат на години с творчески изпитания.
– Тъй като икономическото положение у нас сериозно се влошава, да ви попитам как ще коментирате социалната реалност?
– За мен малката светлинка в тунела си остава, някаква плаха надежда, че нещата ще се оправят. Иначе, дето щяхме да влизаме в клуба на богатите – май сме като камериерки там. Отделно от това – не виждаме никакви промени, нищо ново не се случва в държавата. Пял съм през годините за почти всички партийни централи, ползвал съм тази трибуна, за да стигам до хората, и се наслушах на обещания. Сега, както целокупният народ, виждам, че всичко е едно и също, а всички очакваме нещата да тръгнат на по-добре. Лошото е, че идва зима.
Новото правителство направи бюджета за тази година, макар и да е за няколко месеца, ще тегли милиарди евро външен дълг. Какво ще става със следващия бюджет за догодина? Нов дълг ли ще има?
– Увеличиха пенсиите от 1 юли все пак…
– Това което, казахте за пенсиите, е толкова смехотворно, че не трябва дори да го коментираме. Вие виждате, че цените са такива, че актуализацията на парите за възрастните хора трябва да бъде с още една цяла пенсия отгоре, за да има някакъв ефект за тях.
– Във ваше интервю разказвате, че през 90-те години на миналия век ви се е наложило да живеете в Германия, за да можете да пеете. Смятате ли, че онази криза може да се повтори?
– Не вярвам да се повтори. Тогава се случи промяна на строй, с нов вид управление, започнахме от нулата. Няма как да се повтори това, което беше през 90-те години. Но истината е, че днес нищо не се случва, вървим по някакъв път, животът малко или повече се подобрява, но с темпове, с които изоставаме от всички останали бивши соцдържави. Определено ние сме на опашката на жизнения стандарт.
Аз съм пътувал много и дори в една Сърбия, която не е в ЕС и преживя война, въпреки това нещата там са по-добре от при нас. Вижте какви пътища имат – ние само можем да мечтаем за такива, как си поддържат средата, произвеждат продукти. Ние, ако бяхме минали през тази война, щяхме да бъдем в първобитнообщинния строй вероятно.
Все още няма коментари