Тони Филипов, Д-р
„В периода след Студената война… съперничеството между свръхсилите е заменено от сблъсъка между цивилизациите. В този нов свят най-разпространените и опасни конфликти няма да бъдат между социалните класи, между бедните и богатите или между други икономически дефинирани групи, а между народи, принадлежащи към различни културни общности.”
Самюъл Хънтингтън,
„Сблъсъкът на цивилизациите”
Опитвам се да следя почти всичко, което излиза в българските медии за кризата с бежанците. Особено ме интересува мнението на групата хора, които с цялата условност на мястото и времето все още наричаме българска интелигенция. И това, което първо ми направи впечатление е, че тя отново е разделена. Разломът е същият. Видимата му част започва от разделението на „умни и красиви” и „прости и грозни”, минава през русофили/фоби и американофили/фоби и достига до днешното разделение на едни, които призовават за състрадание и съпричастност към бежанците и други, които наблягат на заплахата от прииждането на огромни маси с друга цивилизационна идентичност. И като изявен оптимист ще ви кажа, че това едва ли е краят. Това разделение ще ни донесе още много „дарове”.
Второто нещо, което ми прави впечатление (вероятно следствие от първото) е, че от българските медии дори и най-добросъвестният читател не може да добие реална представа за процесите, които се случват в Европа. За ставащото на Изток да не говорим. Води се чисто пропагандна война, не война за истината. Всичко, което можете да срещнете в медиите и особено в социалните мрежи, е тежко токсично и цели да предизвика или пълна загуба на инстинкт за самосъхранение, или страхова невроза.
Третото нещо, което ми направи впечатление, е че българските управляващи отново избраха „снишаването” като подход и оставиха на „големите началници” да решават кризата, която засяга и нас. Последният бисер на премиера ни, изръсен на среща на министрите по пътна инфраструктура, гласи: „Бежанската вълна чертае нови транспортни коридори.” Разбирайте го както искате, не мога да ви помогна…
Кризата затвърди впечатлението ми, че Европа е в тежка лидерска криза. Форлайтерите на Европа, както ги нарича Борисов (щеше да е по-добре да ги нарича форлойфери, но това да му е кусурът!) Оланд и Меркел меко казано не са най-доброто, което Европа може да си пожелае в ситуация на криза. Непремереното (истинската дума е глупаво) изказване на Меркел, че всички бежанци са добре дошли в Германия, превърна топката в лавина… Да не говорим, че беше в пълен разрез с процедурите на вземане на общи решения в ЕС. „Знае ли канцлерът какво всъщност прави?”, попита риторично „Файненшъл таймс”.
Само си помислете – Партията на европейските социалисти се ръководи от Сергей Станишев! А шефът на европейските либерали награждава с медал Ахмед Доган за принос към либералните идеи. Вероятно заради това, че обогати либералните идеи с концепцията за обръчите и купуването на гласове като европейска практика… Ако има нещо либерално в ДПС, Асан да стана. Всъщност, то и без това мога да стана Асан, както и тръгнало…
Виц: „2030 г. Берлин. Комисарите от полицията Ахмед и Юсуф се натъкват на труп в близост до Александър плац. Ахмед преглежда документите на жертвата и възкликва: „Юсуф, виж какво странно име –Мюлер…”
Няма вицове! Всичко е истина.
Мащабите на бежанския поток поставят и един въпрос, който засега все още не е получил отговор. Възможно ли е такива огромни маси да тръгнат спонтанно, или бежанската вълна е изкуствено създадена и насочвана от външни сили. Всъщност, преобладаващото мнение май е, че такива сили съществуват, но разноречието започва при назоваването и мотивите им. Америка, Русия, мюсюлманите…
Бежанската криза затвърди впечатлението, че ООД-то, което по традиция наричаме Българска православна църква, не може да бъде трогнато дори и от такава огромна по мащабите си хуманитарна криза. Не чух нито един дедо поп да каже дума за християнския ни дълг. А има за какво да се замислят и българския патриарх, и вселенският. И не от сега го има. Конфликтите в онзи регион не са от вчера. Там непрекъснато се избиват хора – кога от диктаторите, кога от радетелите за демокрация… Най-често подложените на терор са християни. В Египет например има 6-8 млн. копти. Компактни християнски общности има в Сирия, Ливан, Кувейт, Катар, Бахрейн, Оман, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства… По-точно ги имаше. Но все повече ги няма. В книгата си "Отново разпнат: разобличаване на новата война на исляма против християните" Раймонд Ибрахим съобщи за някои тревожни процеси, предизвикани от „демократизацията” и „арабската пролет”. В Северна Африка, след подкрепената от САЩ и ЕС "арабска пролет", били останали не повече от 1% (един!) процент християни. В онзи момент, пролетта на 2013 г., подкрепяните от Запада бунтовници в Сирия масово прогонваха и избиваха християнското население. В Ирак през 2003 г. християните са над 1 млн., сега са 400 хил. В Египет „арабската пролет” принуди много копти да напуснат родината си. Една от най-старите християнски общности в света - тази в Синай, е прогонена от местата, които обитава от над 1500 г…
Изобщо при дивите народи демократизацията е опасен и непредвидим процес. Казвам го с известна доза национална саморефлексия… И най-глупавите в махалата вече разбраха, че събарянето на диктаторските режими на Саддам, Кадафи и т.н., въпреки високохуманните си цели, бяха грешка.
И изобщо християнска Европа е в неизплатим дълг към своите единоверци на Изток. Дахер Дахер, сириец, който живее в България и работи в БАН, казва: „Посочете ми един християнски град или село, което да е оцеляло в областите, в които Свободната армия… е поела контрола. Над 40 християнски селища бяха унищожени. Толкова за толерантността на „бунтовниците“.
Точно тази „Свободна армия” подпамагаха САЩ и Европа.
Потвърдиха се съмненията, че голямата част от бежанците не са и няма как да са от Сирия. Проучване на статистическата служба към ЕК Евростат показа, че само 21 на сто от мигрантите в Европа са сирийци. Не изключвам и тези числа да са завишени, защото статистиката вероятно е правена по документи. А западни журналисти показаха, че закупуването на сирийски документи не е от най-трудните задачи. 13% от мигрантите са афганистанци, 13% са албанци (8% от Албания и 5% от Косово). Иракчаните са 6%, от Еритрея 5%. Сред бежанците се оказаха и 3% украинци и 2% руснаци.
Не е по-различно положението и с бежанците у нас. Д-р Дахер разказва, че от 700 бежанци в лагера до НБУ в София едва 10-15 били сирийци.
Потвърждават се и съмненията, че сред бежанците се промъкват и джихадисти. Дахер Дахер споменава Ахмад Абд Алкарим, лидер на Ахрар Ал-Форат, група известна с убийства и кланета, най-вече над християни. Който в момента е бежанец в Германия и пуска оттам снимки в профила си във Фейсбук. Ибрахим Ал-Абд от Ал-Нусра пък прави същото от Дания. „Това, казва Дахер, са хора, обучени да убиват. Нека не се заблуждаваме от трогателни снимки и прочие. Страховете на хората са оправдани.”
Да, страховете са оправдани. „Разбирам защо Полша и Европа се страхуват от тяхното навлизане, сподели наскоро Нобеловият лауреат за мир Лех Валенса. - Те пристигат от места, където хората биват обезглавявани. Притеснени сме, че същото ще се случи и при нас…“
Но „най-интересното предстои”. И то май ще е предназначено за нас. Опитът ни да се снишим докато мине бурята, май няма да мине. Бурята заплашва да се завърне. Германия върна контрола по границите си. Австрия също. Унгария не го е отслабвала, Братислава, Прага и Варшава също не са настроени френдли към бежанците. Изведнъж Шенген изчезна като с магическа пръчка. Европа се затвори, а на юг от България, в лагерите на Турция, чакат 2-3 млн. кандидат европейци. Добре поне, че външният ни министър намери сили да протестира срещу превръщането на страната ни в буферна зона за бежанци.
„Ако бежанският поток пробие българската граница, пише Огнян Минчев в блога си, той вече няма накъде да тръгне: колкото и нежелана дестинация да е България, бежанците ще трябва да останат тук с надеждата някога да продължат на запад. Някога… Никой няма да се трогне от това, че ние сме се поддали на пресата от юг… Ще ни дадат "финансова помощ“, за да се справяме сами или заедно с Гърция, Сърбия и Македония.”
Мултикултурализмът се провали. Убийствата в редакцията на Шарли Ебдо са само ефектна илюстрация на този провал. Те бяха извършени от хора, които са трето поколение във Франция и би трябвало да са французи. Но гетата във Франция, както и навсякъде по света, трудно раждат граждани… Джон Джихадиста, касапинът, който обезглавява западните заложници, се оказа Мохамед Емуази, израснал в Лондон, завършил Уестминстърския университет. Проучванията показват, пише проф. Ал. Кьосев, че дори сред най-интегрираните мюсюлмански общности в Мюнхен, във Виена или в Париж се раждат младежи, които после стават джихадисти.”
Повечето от тези бежанци никога няма да се върнат по родните си места. Те са дошли, защото искат да живеят в Европа. Нещо повече, те недвусмислено изявиха претенция за пълния европейски пакет блага. Фактът, че заобикалят България и транзитират през другите източно европейски страни показва, че те искат луксозния западен пакет. Но ще го получат само единици. Останалите ще пребивават в периферията на богатите общества. Там, където се раждат и левия, и десния екстремизъм, и всичките „изми”.
Решението на проблема е ясно, но за съжаление не е просто. Необходимо е да се приложи обединена сила там, където проблемът се ражда, да се унищожат причинителите на масовото бягство. Но, струва ми се, и този път вярното решение ще стане жертва на геополитическия егоизъм.
