На 91 години почина Георги Йорданов – последният министър на културата по времето на Тодор Живков.
В началото на 2025-а той бе отличен от президента Румен Радев с орден „Стара планина“-първа степен, за изключително големи заслуги в областта на българската култура и изкуство. През 2023 г. получи „Златен век – огърлие“ от министъра на културата Найден Тодоров.

Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 г. в Твърдица. През 1956 г. завършва право в Софийския университет. Първоначално работи като прокурор в Сливен. Член е на БКП от 1956 г. Там започва и политическата му кариера като секретар на ГК на ДКМС, после завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960-1962), секретар на ГК на БКП (1962-1965), секретар на ОК (1965-1967), първи секретар на ОК на БКП (1967-1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971-1979).
Георги Йорданов е заместник-председател на МС от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г., председател е на Съвета за духовно развитие при МС (от 1986 г.) в правителството на Георги Атанасов, министър на културата, науката и просветата в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 до декември 1989 г.
Народен представител е между 1971 и 1990 г. В периода от 2 февруари 1982 до 19 август 1987 г. е председател на Комитета за култура, като в периода 1982 до март 1986 г. този пост заема с ранг на министър (член на правителството).
Награден е два пъти с орден „Георги Димитров“ и веднъж с орден „13 века България“.
„За хора като Георги Йорданов се оказа, че няма място във време, в което няма култура – каза за „Ретро“ голямата Нешка Робева. – Когато в България имаше култура, когато наистина тя беше на едно високо ниво и когато беше времето на реализацията на българските таланти в изкуството, тогава имаше място за такива като Георги Йорданов. И неговият принос в това отношение беше огромен.
Фактът, че хора като Георги Йорданов останаха и след промените в изложбените зали, в театрите, в концертните зали, достатъчно говори. Сега трудно можем да видим някакъв управленец, политик на такива места, освен ако това не влиза в задълженията му – там да регистрира нещо. Така че Георги Йорданов ще остане като една ярка личност в българската култура. И той запази уважението към себе си и след Десети ноември.
Аз си мислех за това колко безотговорна и разрушителна е нашата нация. Ние с общи усилия изхвърлихме както хора, които освен да се възползват от времето, не вършеха друго – то веднага пролича, но изхвърлихме и такива знакови личности. Хора, които разбираха, които милееха, които съграждаха… Така че – поклон пред паметта на Георги Йорданов! Ще минат години и както ще бъде отчетено делото на Людмила Живкова, така ще се говори и за разцвет на българската култура и изкуство по времето на Георги Йорданов!“
„Кои са министрите на културата през последните години? Съотнесени към Георги Йорданов, те изглеждат като джудженца – коментира още тя. – Защото ние знаем дори преди 9 септември какви хора са заемали този пост. Както навремето казваха някои: „На мястото на Вазов сега стои Папазов“…“
Нешка Робева допълва: „Това беше една система, в основата на чиято идеология беше това, че хората, човечеството трябва да се развиват. И изкуството, културата трябва да бъдат достъпни до всички. Защото един народ без култура – ето какво става… Ние всичко унищожаваме…“, казва Робева.

Все още няма коментари