Евгений Дайнов и платената любов към Америка

Миналата седмица се случи нещастие. Световно неизвестният български политолог Евгений Дайнов започна да преподава демокрация на световноизвестния американски философ проф. Ноам Чомски. Разбрахме за този сензационен факт, след като медиите публикуваха отворено писмо на Дайнов до американските интелектуалци с изрични инструкции (императиви) как трябва да бъде организирана съпротивата в САЩ срещу президента Тръмп и как да бъде укрепена американската демокрация. На първия ред отдясно на ученическата скамейка, на която българският лектор нареди американския интелектуален елит, естествено, е най-влиятелният в момента интелектуалец и най-цитираният автор в света за последните 15-20 години проф. Ноам Чомски.

Цитиран-нецитиран, сега ще трябва да слуша и да си води записки по лекцията на Евгений Дайнов, наричан в тесния му соросоиден кръг фамилиарно Генчо. Генчо е виден български неолиберал, чиято професия е да обича Америка, да разпространява тази любов сред българите и да следи нашата интелигенция да върви в правата евроатлантическа вяра. За целта неолибералната общност се е сдобила с неизброимо количество НПО-та, които получават щедри финансови инжекции (грантове) от американски фондации и най-вече от „Америка за България“.

В междучасието преди лекцията ще си позволим да припомним на американските интелектуалци какво е казал най-големият им писател Джон Стайнбек: „Каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари“. Случаят с Генчо е идентичен. Не става въпрос за никакви морални императиви и за никаква демокрация. Става въпрос за пари, за грантове. След като на власт дойде новият президент Доналд Тръмп, той внезапно промени политиката на износ на демокрация и либерализъм, грантовете пресъхнаха и платената любов на нашите соросоиди към Америка също секна.

Така Тръмп изведнъж стана Диктатор и Злодей. Преди десетина дни медиите публикуваха отворено писмо на Дайнов до американските интелектуалци под формата на Манифест. Той се състои от 14, както ги нарича авторът, „императива“. Ако те бъдат спазвани и чинно изпълнявани от американските интелектуалци, освобождението на американския народ от терора на Тръмп ще настъпи неминуемо в едно обозримо светло бъдеще.

Тежка ще им е задачата на горките интелектуалци. Защото повечето „императиви“ са или банални лозунги, или непреводими за нормалния човешки мозък интелектуални полюции, без никаква научна или практическа стойност. За да се разтълкуват, се изисква солидна доза търпение и много време за губене. Най-драматичният императив е този, според който в Америка просто не разбират мащаба на случващото се, което неминуемо ще доведе до поражение на демокрацията, ако не се вземат навреме мерки. И трябва наш Генчо чак от България да ги алармира и да им отвори очите за наближаващата катастрофа. Тук оркестърът (от Миндя) свири туш!
Последният императив тръби, че Диктаторът може да бъде спрян само от по висша сила. Вероятно се има предвид американците, предвождани от своите интелектуалци, да започнат партизанска война срещу тоталитарния режим на Тръмп. А защо не да повикат на помощ и кубинските комунисти! Тогава на власт отново може да дойдат демократите и кинтите и грантовете пак да потекат през Атлантика и Европа, та чак до България и до самото село Миндя, където се е усамотил отшелникът интелектуалец.

Американските интелектуалци вероятно изключително много ще се впечатлят, а може и да се стреснат, когато лекторът застане на черната дъска пред тях. Ще видят един „професор“, облечен като хипи – татуировки, гердани, навити ръкави, изтрити дънки и пр. атрибути.

В емблематичната си книга „Експертите на прехода“ авторката Достена Лаверн описва срещата си с професора хипи Дайнов, която се урежда от Мартин Заимов. Последният казва на Лаверн: „Да знаеш, Генчо ме попита дали си готино парче… На Запад хипи означава ляв, докато тук той иска да мине за десен. Когато един пич от Републиканската партия дойде от САЩ да работи с него, за малко да припадне, когато го видя. Но нашите служби са цинични типове и успяха да убедят въпросните чужденци, че той е „техният човек“…

Достена Лаверн пише: „Експертите от НПО-тата… играеха ролята на гаранти за „правилния цивилизационен избор“ на България, който се свеждаше до декомунизация и налагане на ултралиберален модел… Всеки опит да се предизвика дебат по темата бе нарочван за връщане към комунизма или като възможен националистически уклон“.

И така от дума на дума на дума, от грант на грант сега човекът с плитката и татуировките ще преподава демокрация и има ли тя почва в Америка на наследниците на Фокнър, Едгар Алън По и Гершуин… Боже, Боже…
В глупавите и нахални инструкции, които ще предпазват Америка от комунизма не пише защо му е на Тръмп да става Диктатор, след като може да е милиардер, а по съвместителство и президент на най-могъщата държава в света.

В Америка комунизъм никога не е имало и никога няма да има. В България обаче имаше и най-скандалното е, че сегашният настойник на американските интелектуалци доста се погрижи за неговото укрепване. Със специално решение на ЦК на БКП той е назначен на работа в Института по история на БКП, вероятно заради номенклатурното си потекло. Там изследваха корените на най-прогресивната идеология на света, която трябваше да го заведе за ръчичка до светлото му бъдеще. С хъса и самоотвержеността, с която защитаваха комунизма и зрелия социализъм, сега със същия хъс и себеотрицание защитават капитализма и глобализма! „Кинти, майна…“, както обича да казва един съвременен политик, сред малкото интелигентни хора в парламента. Откъдето идват кинтите, натам отива нашата любов и послушание. Навремето на нашите меркантилни ветропоказатели знаме им беше Ленин. Сега знаме им е Сорос. Но Тръмп спря кранчето и ето, изпаднали в паника, почваме да пишем писма до американските интелектуалци как да поведат народните маси и да прогонят нахалния Диктатор, който, вместо да пръска парите на американските данъкоплатци по генчовци и съмнителни НПО-та, се е загрижил за националните интереси и благосъстоянието на американците.

След като превъзпита американските интелектуалци, Дайнов се зае да вкара в правия път и българските. По-точно взе на прицел един от най-талантливите ни писатели Милен Русков. Който се оказа, че има всичко, само не спазва новата Априлска линия на Партията. Самият Дайнов признава изключителния талант на Русков, но бил потресен, че не е евроатлантически ориентиран, ами подкрепил референдума за българския лев, бил против еврото и малко копейка си падал. Типични разсъждения на човек, който навремето утвърждаваше и изпълняваше повелите на Партията, ползваше се от благата на номенклатурата и всеки, който кривнеше от догмата и проявеше самостоятелно мислене, биваше порицаван и назидаван.

Но кое е по-важно за един творец – да има талант или да е правоверен евроатлантик и русофоб? Има талантливи писатели русофили и талантливи писатели русофоби. Това обаче може да го разбере само човек, който не е работил в Института по история на БКП.

По повод неолибералния хейт, който се стовари върху един от най-талантливите съвременни български писатели, режисьорът Васил Жечев коментира във фейсбук: „Отстрелването на неудобни автори започна. Дали Дайнов няма да организира аутодафе на Милен Русков?.. Русков трябва да бъде канселиран – крещи Женята Дайнов! Да бъде забранен в общността, да бъде превърнат в токсичен автор, който е путинист и копейка, та да престанат да го четат хипстърите, влияейки им в посока, която не е правилната.

Не е зле г-н Васил Жечев да се обърне по въпроса към американските интелектуалци и да ги пита те какво мислят по въпроса. Защото сто на сто татуираният лектор от Миндя, този морален императив, го е пропуснал в лекцията.