Основният въпрос днес е ние или те. След дълга серия от „атаки“ към ПП – от искания имунитет на техния евродепутат и бивш председател на НС, през сваляне имунитетите на Лена Бориславова и Кирил Петков, до неговата оставка като лидер и народен представител, арестите на кмета на Варна и общински съветници, предхождани от разпада на представителството им в общинската власт в София, напускане на знакови лица по места – днес сме в ситуация на протести тип „римейк“ на протестите от 2020 г. Онези протести имаха за резултат възхода на ПП като партия на надеждата и реализация на очакванията и каузите на протестиращите. Тези протести имат за резултат нарастващо недоумение на какво присъстваме – битка за реформа на съдебната система, или натиск върху тази доскоро дълбоко обичана и почитана система като контрапункт на битката срещу прокуратурата. Недоумение, подхранвано от спомените от „онзи запис“, пуснат от настоящия лидер на МЕЧ, в който се говори за наша прокуратура и наши органи на реда, за да мачкаме политическите врагове. Но и от ежедневно пусканата нова информация по делото на варненския кмет. И онази, и тази информация дават отговори, но противоречащи на посланията на протеста.
Ще кажете – нищо ново. То противоречията са новото политическо след появата на ПП. Последното е идеята да премахнат любимата си рожба КПК, защото не им служи и не им помага. В този ред на мисли не може да не обърнем внимание на още едно противоречие – вътре в самата сърцевина на битката на ПП с местните зли сили. Казвам местните, защото Кирил Петков ни обясни, че българските политици, понеже им е било трудно да се справят с вътрешните злини, са се справили с външните. Избрали са, с други думи, лесния успех – да влезем в ЕС и НАТО, както и сега в еврозоната. А те, скромните изучени и отгледани в чужбина патриоти, върнали се по българските земи, за да се заемат с битката със силите на мрака, са се решили на истинската жертва – да влязат в пещерата на мрака и да се борят. Неравни са силите, затова апелират към всички свободни българи.
Слушам, гледам и се питам – защо за героизирането на едни хора, обвинени в онова зло, с което те претендират, че се борят, ПП избраха тези думи и този подход? Та няма нищо героично в това да кажеш – аз не знам как, даже не знам защо, но знам, че тъй като и ти се чувстваш смачкан от системата, значи сме едно и също и трябва да сме заедно. Няма как да е по друг начин. Подобна мотивация за електорална подкрепа е своеобразен принос към практиката на загубените политически битки. Сам себе си да закопаеш, понеже не знаеш какво, как, кога и на кого да кажеш, за да ти повярва, че не се бориш да не те вкарат в затвора, а се бориш той, българинът, да е свободен.
Щеше да е просто забавно да проследяваме развитието на тези комуникационни напъни, ако не ставаше дума за нещо далеч по-сериозно: стремежът да се стигне до властта. Стъпките са ясни – вотове на недоверие, които да изнервят и опънат отношенията вътре в правителствената коалиция, както и между нея и подкрепящата правителството в парламента „ДПС Ново начало“. За целта се развива тезата – БСП и ИТН ще платят цената на властта на ГЕРБ, защото няма да влязат в следващия парламент. Теза, която неминуемо се отразява върху избирателите на тези две партии, но защо тя трябва да мотивира техните ръководства да свалят правителството и бързо да отидат на избори, за да ги загубят, остава неясно. Следващата теза е към избирателите на ГЕРБ – Пеевски е превзел ГЕРБ, управлява и контролира Борисов. Тази теза е сложно да повлияе на избирателите на една лидерска партия, но целта е добре избрана – ако успеят да накарат избирателите да ГЕРБ да повярват в това, че лидерът им е слуга на друг политик, битката с ГЕРБ е спечелена. Как обаче реалният контрол, упражняван от Борисов върху партията и представителите ѝ в правителството, се вмества в тази теза на ПП, отново остава неясно. Още повече на фона на поддържаната от ГЕРБ 10% разлика с останалите партии като първа политическа сила.
Вотовете на недоверие обаче не са единственото оръжие. Техният провал в момента се компенсира с протестите, които започват да предизвикват повече въпроси, отколкото единство. В момента ПП не само се отрича от всички стъпки, които сами наложиха под формата на съдебна реформа. Нещо повече, те обявиха започването на обратен ход – след като налагаха 10 години съществуването на КПК, привличайки дори външен авторитет – твърдяха, че това е препоръка и искане от Венецианската комисия. Днес се оказва, че КПК е вредна и трябва да се закрие. Вече няма нужда от препоръки, нито има нужда да си признаят, че правеха действия – и те, и коалиционните им партньори от ДБ – без дори да могат да анализират или поне да допускат до какви резултати ще доведат. Така протестите се разкрачиха символично между две послания – Аз съм с Благо и съдебна реформа. За участващите в тях нещата не са двоични, а единични – щом бият един от нас, значи трябва да сменим бияча и да направим така, че системата да ни се подчини. Това, че в съзнанието на протестиращите и техните водачи не стои въпросът как с протест и натиск върху съда ще свалим правителството, не означава, че не трябва да потърсим отговор.
Едно правителство пада по две причини – първо, основно и на практика винаги, ако участващите в него искат то да престане да функционира. Второ, рядко и при много специални ситуации – когато разгневените граждани помитат – често буквално – партии и политици и налагат промени. За първото не съществува никакъв мотив и нагласа, за второто не съществува необходимата ситуация. В момента българите са загрижени не толкова за съществуването и добруването на един или друг политик или партия, колкото за собствената си съдба, работа, доходи и адаптация към задаващите се сериозни промени с приемане на еврото, с технологичното развитие и със задълбочаващото се международно напрежение и конфликти.
В този ред на разсъждения желанието на ПП да свали правителството и на едни следващи избори да направи така, че да доминира съставянето на ново правителство, има своята логика. Както се казва, няма време. Ако се потвърдят обвиненията на прокуратурата и се стигне до осъдителни присъди, ПП-ДБ няма как да се задържи на второто място и следователно на позиция да получи мандат за съставяне на правителство, след като втора политическа сила е успяла да бламира съставянето на редовно правителство от първата политическа сила. За да се стигне до това, е необходимо да станат три неща:
Максимално бързо да се предизвикат предсрочни избори, преди да се стигне до електорална загуба от етикета корумпирани, крадливи, същите маскари;
Максимално бързо да се налее сила или в малките радикални партии – като „Величие“ и МЕЧ, за да могат заедно с ПП-ДБ да бламират съставяне на правителство от първата сила – която засега остава ГЕРБ (а това ще е още по-лесно, ако вече са свалили правителството на ГЕРБ, т. е. доказали са, че те са по-силните и диктуват политическия дневен ред). Или в нов проект, който все още е силно хипотетичен, следователно трябва отново да се използва влиянието на президента като подкрепящ някакви нови лица – вероятно онази част от нереализираните в ПП личности, които все още са в свитата на президентството;
Да формират управленска алтернатива, която е необходима не само за вътрешна употреба – за да мотивира избирателите, че има смисъл от нови избори, защото ще има нова власт, но и за да убеди Европа поне да не пречи, ако не да подкрепи свалянето от власт на Борисов.
Това, третото, вече 8-и месец след последните избори, а може да се каже и през всичките четири години на съществуването си ПП не успява да реализира. Първо, защото устойчивият тренд на електорална мобилизация липсва – българите от години искат редовно правителство, дори когато не харесват нито хората в него, нито коалицията, която го подкрепя. Второ, защото ПП-ДБ не могат да обещаят на българите, с изключение на около 300 000, които са твърдите им избиратели, че ще съставят правителство, което да управлява не няколко месеца, а поне година-две. Трето, защото няма вече с кое посолство да се консултират действия и назначения.
Мобилизирането на немския посланик за участие в протестите, както и на представители на европейски посолства за присъствие в залата на съда в опит да се покаже както на българите, така и на съдиите накъде и откъде духа вятърът на властта, на практика имаха бумерангов ефект. Нещо повече, те демонстрираха на българите, че ПП е политическа сила, която няма достатъчно сили и ресурси да привлече доверието на българските избиратели и се нуждае за постигане на успех от привличане на външни ресурси и влияние. Т. е. слаби сме, помагайте – това е основното послание от последните дни. Разбирай – бият слабия, защити го, ако си човек. Извинете, забравих, свободен човек.
Казват, зайците се броят наесен. Май е вярно, защото наесен ще оценим защо през лятото преброяването на множеството не се превръща в мнозинство.
София 28°
Видин 28°
Враца 30°
Русе 28°
Варна 35°
Бургас 32°
Пловдив 37°
Все още няма коментари