Потъването на „Титаник“ често се сочи като най-трагичната морска катастрофа в историята, но далеч не е най-мащабната. Истинският рекорд по брой жертви принадлежи на германския лайнер „Вилхелм Густлоф“, който е потопен от съветска подводница на 30 януари 1945 г. Загиват 9343 души, повечето от които са цивилни бежанци. Сред тях има около 5000 деца.
С наближаването на края на Втората световна война настъплението на Червената армия става неудържимо, а поражението на нацистка Германия изглежда неизбежно. Хиляди хора, изплашени от приближаващия фронт, се стремят да избягат от ужаса на войната. Единственият им шанс за спасение бил пътят през морето. Никой не подозирал, че той води към Ада.
На борда на „Вилхелм Густлоф“ се качват над 10 000 души, въпреки че корабът е проектиран за по-малко от 2000 пътници. Сред тях има представители на нацисткия режим, но мнозинството са обикновени хора, търсещи убежище. Вместо спасение те намират гибел в студените води на Балтийско море.
Малко след отплаването от пристанището корабът е забелязан от съветската подводница С-13, която го проследява в продължение на два часа. Когато плавателният съд навлиза навътре в морето, без възможност за отстъпление, е атакуван с торпеда. Част от пътниците загиват при удара, други скачат в паника и се удавят. Спасителните лодки са крайно недостатъчни – успяват да спасят едва около 1200 души.
Сблъсъкът с торпедата води до най-бруталната морска трагедия, регистрирана досега. Хиляди хора замръзват до смърт във водата. Освен германци на борда се намират и граждани на Прусия, Литва, Латвия, Полша, Естония и Хърватия. Всички те се надяват на нов живот, но вместо това намират смъртта.
Историята на „Вилхелм Густлоф“ е пресъздадена в романа „Сол при солта“ от Рута Сепетис. Сюжетът проследява съдбата на четирима младежи, качили се на обречения кораб. Авторката научава за трагедията, когато разбира, че неин роднина е трябвало да пътува с него, но по случайност не се качва – неочаквано решение, което му спасява живота.
С помощта на издател от Полша Сепетис успява да се свърже с оцелели и да събере техните свидетелства. Според нея мащабът на трагедията е бил дълго време потулван. Нацистките власти не желаели светът да научи, че Германия губи войната. Някои от оцелелите, които се опитали да разкажат какво се е случило, били заплашвани да мълчат.
Въпреки опитите за прикриване трагедията е реална. Над 9000 души намират смъртта си в морето, сред тях хиляди жени и деца.
Все още няма коментари