Нощта на 12 срещу 13 август бе като невидима врата, която се отвори в небето. Тъмнината над земята се разпука от светлини, които се стрелкаха като огнени стрели, оставяйки след себе си сияещи пътеки. Това бе мигът, когато Персеидите достигнаха своя връх. Метеорният дъжд бе започнал още в средата на юли, но истинската магия се разгърна през август, когато Земята навлезе най-дълбоко в прашната следа на древната комета Суифт-Тътъл. През онази нощ небето се превърна в живо платно, по което се изписваха тайни знаци от звездите. И макар че луната бе почти пълна и скри част от по-слабите проблясъци, най-ярките „падащи звезди“ ще продължат да прорязват небето чак до 23-24 август.
Отдавна се вярва, че в тези нощи границата между световете изтънява. Падащите звезди не са просто космически прашинки, които изгарят в атмосферата – те са вестители. В някои стари легенди се казва, че всяка светлинна следа е душа, която се спуска на Земята, за да донесе послание. Други вярват, че това са искри от ковачницата на боговете, в които е закодирано бъдещето.
Според народните предания желанието, прошепнато при видяна падаща звезда в нощта на пика, има особена сила – то не само се сбъдва, но и отваря път за нови събития, които променят живота. Но има условие – желанието трябва да бъде чисто, без корист и завист, иначе небето ще го обърне срещу този, който го е поискал. Старите хора разказват, че в такива нощи човек може да се освободи от тежести, ако символично „предаде“ своята болка на метеора, докато го гледа, и повярва, че светлината ще я понесе далеч, извън земния свят.
Персеидите винаги се смятат за време на вътрешно пречистване. Въздухът в нощите на метеоритния дъжд сякаш става по-лек, а мислите – по-ясни. Онези, които обичат да тълкуват знаци, казват, че ако в този период видиш падаща звезда от лявата страна на небето, това е предвестие за промяна в личния живот, а ако е от дясната – знак за нов път в работата или начинанията ти. Ако пък се случи да паднат две или повече звезди почти едновременно, това се приема за символ на бързо сбъдване на скрита мечта.
Най-добрите места за наблюдение се оказват далеч от градските светлини – поляни, планински била, брегове на езера. Там, където небето е дълбоко и черно, всяка светлинна нишка пробожда погледа и сякаш влиза направо в душата.
Все още няма коментари