Скрита дълбоко в сърцето на Странджа планина, недалеч от нестинарското село Сливарово, се намира пещерата на Света Марина – древно тракийско скално оброчище. Разположено е в дълбокото дере на река Стомненски дол, която е десен приток на Велека. Това е на 20-ина километра североизточно от Малко Търново. От десетилетия мястото се смята за едно от най-лековитите и мистични в България. Разказите за изцеления, предавани от уста на уста, не спират. Пещерата е малка и полуотворена и се намира в усоен скалист дол, обрасъл с бръшлян. Входът е от юг, а в източния край в скалата е оформен висок и тесен отвор за провиране. Стичащата се по стените вода прави достъпът до провиралището труден. Във вътрешността на пещерата е разположено аязмо – водата, която капе от стените, се събира в поставени на пода съдове и е известна като много лековита.
Според една от легендите пещерата на Света Марина била открита от местен пастир. В стадото му имало сляп бик, който, след като потъркал глава в капещата от свода вода прогледнал. Така хората разбрали, че това е лековитото аязмо на светицата и към него тръгнали поклонници, търсещи изцеление.
Според друго предание скалното светилище било открито, след като мястото се явило в съня на богомолец.
Всяка година в нощта на 16 срещу 17 юли, когато православната църква почита света великомъченица Марина, хора от цялата страна се събират край пещерата за нощно бдение. Сред тях има вярващи, отчаяни, болни, търсещи помощ или решение на личен проблем. Общото между всички е надеждата, че това място може да помогне там, където медицината и логиката вече са се изчерпали.
Според преданията водата, която капе от скалите в „Света Марина“, е лековита. Мнозина разказват, че именно тя е донесла облекчение при проблеми със зрението, кожни заболявания, силни болки и дългогодишни възпаления. В интернет могат да се открият десетки свидетелства на хора, които твърдят, че след посещение в пещерата състоянието им се е подобрило осезаемо.
Един от често срещаните разкази е за жена, която дълги години е страдала от силни болки в ставите и трудно се е придвижвала. След нощно бдение в пещерата и измиване с водата от скалите тя споделя, че още на следващия ден болките са намалели, а в рамките на месеци почти изчезнали. Подобни истории се повтарят с малки вариации – без сензационност, но с категоричност, че нещо се е променило.
Други свидетелства са свързани с кожни проблеми. Хора разказват, че след като са намазвали засегнатите места с водата от пещерата в продължение на няколко дни, обриви и рани, които не са се повлиявали от лечение, са започнали да заздравяват. Някои от тях признават, че първоначално са били скептични, но резултатът ги е накарал да се върнат отново.
Не липсват и разкази за духовно изцеление. Посетители споделят, че са пристигнали в пещерата в тежко емоционално състояние – след загуба, раздяла или дълъг период на безсъние и тревожност. След прекараната нощ вътре описват усещане за спокойствие, яснота и облекчение, което не могат да си обяснят, но което ги е накарало да погледнат на живота си по различен начин.
Местните хора вярват, че силата на пещерата е особено осезаема именно в нощта срещу 17 юли. Тогава се извършват молитви, палят се свещи и мнозина прекарват часове в тишина вътре, без да говорят, както повелява традицията. Смята се, че човек трябва да влезе с чисто намерение и без недоверие, за да получи помощ.
Дали става дума за вяра, за природен феномен или за нещо, което все още не може да бъде обяснено, всеки сам решава. Факт е обаче, че всяка година стотици хора продължават да вървят към това място в Странджа с надежда.
Все още няма коментари