Разбулват тайни на митичния цар Ясен  

Археолози продължават да разбулват тайни около митичния цар Ясен. Откритият от учените некропол на Урвич показва, че песните за владетеля от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на втората половина на XIV век.

Археолозите стартираха разкопките преди 5 години на Кокалянски Урвич, която е единствената достъпна средновековна крепост в района на София. Учените от Националния исторически музей работят по проект „Домът на двуглавия орел – част 2“, финансиран от Програма „Култура“ на Столичната община. 

През октомври 2021 г. завърши първият етап от проучванията на средновековните крепост и манастир Кокалянски Урвич по проект на НИМ с финансиране от Министерството на културата. При проучването са открити 56 движими културни ценности от сребро, бронз, олово и желязо. Находките са основно от периода ІV-VІ век и се откриват под подовите нива на жилищните помещения, където са разкрити останки и деструкции от антични градежи. Документирана бе и една нова пещ в манастира около църквата „Св. Пророк Илия“, с която общият им брой става седем.

„Освен богат нумизматичен материал от античността при проучването на манастира бяха открити и човешки останки, зазидани в югозападния ъгъл на едно от жилищните помещения“, съобщи тогава ръководителят на проекта арх. Филип Петрунов.

Преди две години археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел – символ на високо социално положение. Този гроб принадлежи на млад мъж на възраст между 18 и 25 години и неговото откриване ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век.

Една от хипотезите за легендарния цар Ясен е, че това е зетят на цар Иван Александър – деспот Константин, съпруг на царската дъщеря Кера Тамара, който единствен е изобразен с двуглави орли върху дрехата си, освен царя. Изображението, запазено в „Четвероевангелието на цар Иван Александър“, представя цялото царско семейство от XIV век. Според направените до момента археологически и антропологични анализи останките, открити на Кокалянски Урвич, отговарят на времето и възрастта на младия владетел, отбелязват от Националния исторически музей.

След откриването на триъгълна кула от II-III век археологическите разкопки са насочени към цялостно разкриване на укрепителното съоръжение. Интерес предизвикват преправките по кулата през средновековието, както и богатата археологическа среда, която дава информация за живота в края на XIV век на Кокалянски Урвич. Интерес будят керемидите със знаци от църквата „Св. Пророк Илия“ в подножието на цитаделата. Те са от края на четиринадесетото столетие.