Гигантски змии пълзят в езерото Байкал

Дълбините на езерото Байкал крият тайни, които карат кръвта да замръзва. Това е най-дълбокото и едно от най-древните езера на Земята – място, където границата между реалността и свръхестественото сякаш се размива. От векове местните разказват ужасяващи истории за същества, дебнещи под водната повърхност – сенки с неопределени очертания, които се появяват нощем, загадъчни светлини, идващи от дълбините, и странни изчезвания на рибари, чиито тела никога не са откривани.
Една от най-зловещите легенди разказва за гигантските змиевидни същества, наричани Лусуд-Кан, които обитават тъмните води на Байкал. Рибари са виждали как нещо огромно се движи под техните лодки, понякога издигайки се за миг на повърхността – дълго, с лъскава кожа и зловещо червеникави очи. Някои твърдят, че тези чудовища са древни същества, оцелели от времена, когато хората още не са населявали тези земи.

През 1982 г. съветски водолази извършвали подводни проучвания в Байкал. Те разказали, че на дълбочина от около 50 метра се натъкнали на странни хуманоидни фигури с огромни очи и сребристи костюми, които сякаш се носели във водата без никакво оборудване за дишане. Опитът да заловят едно от тези същества завършил трагично – трима водолази загинали, а останалите били принудени спешно да прекратят мисията си. Дали това били непознати морски същества или дори извънземни обитатели на дълбините, никой не знае.

В далечния Сибир, в селата край Байкал, често се разказват истории за мистериозни звуци, идващи от водата нощем – стонове, бълбукане и дори гласове, които зоват хората по име. Легендите разказват, че това са духове на загубените в езерото души, пленени от неизвестни сили в ледените му дълбини. Дори местните рибари, свикнали с тежките условия, отказват да ловят риба след залез слънце, страхувайки се от проклятието на Байкал.

Един от най-страшните разкази е този на рибаря Алексей Петров, който през 1996 г. излязъл на нощен улов. Той разказва, че докато гребял с лодката си, водата наоколо изведнъж започнала да се движи, сякаш под нея се крие нещо колосално. Огромна тъмна сянка минала точно под лодката му, а след миг от дълбините се показало нещо, което наподобявало гигантско лице – безизразно, с хлътнали очи. Алексей твърди, че бил парализиран от ужас и само някакво вътрешно чувство го накарало да загребе обратно към брега с всичка сила. Когато стигнал сушата, лодката му била покрита с тънък слой лед, въпреки че нощта била топла. След тази случка той никога повече не влязъл в езерото.

През 2011 г. група водолази от Иркутск решили да направят експедиция в тъмните води на езерото, за да заснемат дълбините с модерна техника. Те се гмурнали в една от най-дълбоките точки, но само след минути предаванията им били прекъснати от смущения. Когато изплували, разказали за ужасяващо преживяване – огромна сянка се плъзнала под тях, последвана от ослепителна светлина, която ги заобиколила. Един от тях твърдял, че почувствал нечие присъствие – ледени пръсти, които сякаш се плъзгали по костюма му. Те се заклели никога повече да не се връщат там.