Историята познава много мрачни легенди, но малко от тях са толкова зловещи, колкото тази за графиня Елизабет Батори. Родена през 1560 г. в знатния унгарски род Батори, тя остава в хрониките като една от най-жестоките жени, живели някога. Името ѝ често се свързва с това на Дракула (Влад Цепеш), като историци твърдят, че е негова родственица и именно тя е вдъхновила вампирските истории.
Елизабет (Ержебет) Батори, получила прозвището „Кървавата графиня“, си осигурява челно място в раздел „Най-кръвожадните серийни убийци“ в Книгата на рекордите „Гинес“. Смята се, че е убила в замъка си около 600 млади момичета. Няма доказателства за мотивите за убийствата, но се предполага, че е клиничен случай на садист, като едновременно е вярвала в местни поверия, че къпането в кръв запазва младостта. Историята на нейната психопатия може да се проследи до времето на ранното ѝ детство. Още като малка тя става свидетел на мъченията, на които подлагат крепостните селяни в семейното имение в Карпатите. Една от лелите ѝ я научава на всичко за садомазохизма, а друга роднина я посвещава в тъмните практики на сатанизма. Едва 15-годишна, Ержебет се омъжва за граф Ференц Надажди и заживява в изолирания в полите на Карпатите замък Шейде. Съпругът ѝ бил изключително жесток, имал специална стая за мъчения в замъка, която с удоволствие използвал при всеки удобен случай.
В началото Ержебет започва да експериментира с различни мъчения. През зимата нареждала на някоя от слугините да излезе навън в снега и заповядва да я заливат с кофи леденостудена вода, докато тялото ѝ се вкочани. Друго издевателство включвало разсъбличане на слугинята, обилно намазване на тялото ѝ с мед и връзването ѝ за дърво – за радост на мравките и пчелите. Престъпленията, в които е обвинена, включват тежки побои, изгаряне, отсичане на ръце, отхапване на плът от лицето, ръцете и други части на тялото, заподозряна била и в канибализъм.
Надажди умира в начало на XVII век и тогава нещата излизат извън контрол. Ержeбет е на 44 години и усеща, че хубостта ѝ започва да вехне. Доколко е истина, историците не могат да кажат, но най-разпространената легенда твърди, че графинята започва да избива млади жени, за да източва кръвта им и после да се къпе в нея, защото е убедена, че тя ще възвърне отново младежкия вид на кожата ѝ.
В един момент изчезването на момичета от близките села се превръща в същинска епидемия. Едва през 1610 г., около 25 години след първите убийства, крал Матиас разпорежда на граф Грегори Турзо да проведе разследване, за да се разбере какво, по дяволите, се случва в замъка Шейде и околностите. Турзо и хората му се промъкват в замъка, където намират труп на младо момиче, както и още едно, все още живо, но на предела на силите си. После намерили още един женски труп. В тъмниците на замъка се натъкнали на затворнически килии с жени и деца, повечето от които едва се движели от липсата на кръв.
След шокиращите показания на оцелели жертви и нейни съучастници Елизабет Батори била осъдена на доживотен затвор в нейния замък с право да обитава няколко стаи. Но прозорците и вратите били зазидани, оставили само малки процепи, през които да ѝ дават храна. През 1614 г. Елизабет умира на 54-годишна възраст.
Историята познава много мрачни легенди, но малко от тях са толкова зловещи, колкото тази за графиня Елизабет Батори. Родена през 1560 г. в знатния унгарски род Батори, тя остава в хрониките като една от най-жестоките жени, живели някога. Името ѝ често се свързва с това на Дракула (Влад Цепеш), като историци твърдят, че е негова родственица и именно тя е вдъхновила вампирските истории.
Елизабет (Ержебет) Батори, получила прозвището „Кървавата графиня“, си осигурява челно място в раздел „Най-кръвожадните серийни убийци“ в Книгата на рекордите „Гинес“. Смята се, че е убила в замъка си около 600 млади момичета. Няма доказателства за мотивите за убийствата, но се предполага, че е клиничен случай на садист, като едновременно е вярвала в местни поверия, че къпането в кръв запазва младостта. Историята на нейната психопатия може да се проследи до времето на ранното ѝ детство. Още като малка тя става свидетел на мъченията, на които подлагат крепостните селяни в семейното имение в Карпатите. Една от лелите ѝ я научава на всичко за садомазохизма, а друга роднина я посвещава в тъмните практики на сатанизма. Едва 15-годишна, Ержебет се омъжва за граф Ференц Надажди и заживява в изолирания в полите на Карпатите замък Шейде. Съпругът ѝ бил изключително жесток, имал специална стая за мъчения в замъка, която с удоволствие използвал при всеки удобен случай.
В началото Ержебет започва да експериментира с различни мъчения. През зимата нареждала на някоя от слугините да излезе навън в снега и заповядва да я заливат с кофи леденостудена вода, докато тялото ѝ се вкочани. Друго издевателство включвало разсъбличане на слугинята, обилно намазване на тялото ѝ с мед и връзването ѝ за дърво – за радост на мравките и пчелите. Престъпленията, в които е обвинена, включват тежки побои, изгаряне, отсичане на ръце, отхапване на плът от лицето, ръцете и други части на тялото, заподозряна била и в канибализъм.
Надажди умира в начало на XVII век и тогава нещата излизат извън контрол. Ержeбет е на 44 години и усеща, че хубостта ѝ започва да вехне. Доколко е истина, историците не могат да кажат, но най-разпространената легенда твърди, че графинята започва да избива млади жени, за да източва кръвта им и после да се къпе в нея, защото е убедена, че тя ще възвърне отново младежкия вид на кожата ѝ.
В един момент изчезването на момичета от близките села се превръща в същинска епидемия. Едва през 1610 г., около 25 години след първите убийства, крал Матиас разпорежда на граф Грегори Турзо да проведе разследване, за да се разбере какво, по дяволите, се случва в замъка Шейде и околностите. Турзо и хората му се промъкват в замъка, където намират труп на младо момиче, както и още едно, все още живо, но на предела на силите си. После намерили още един женски труп. В тъмниците на замъка се натъкнали на затворнически килии с жени и деца, повечето от които едва се движели от липсата на кръв.
След шокиращите показания на оцелели жертви и нейни съучастници Елизабет Батори била осъдена на доживотен затвор в нейния замък с право да обитава няколко стаи. Но прозорците и вратите били зазидани, оставили само малки процепи, през които да ѝ дават храна. През 1614 г. Елизабет умира на 54-годишна възраст.
Все още няма коментари