Злото „Петрохан“ и политическата му употреба    

Петрохан дълго ще остане символ на трагична смърт, човешка глупост, родителска безотговорност, липса на държава, институционална безотговорност и политическа наглост. Защото именно институциите са онези, които създават условията и възможностите намеренията на хората да се реализират – и за добро, и за зло. А публичните лица, хората с власт, пари и възможности са онези авторитети, които във всяко общество представляват модел на поведение, което останалите следват. Или с които се съизмерват, съобразяват, приемат или отхвърлят. Затова именно публичните лица в своите действия са длъжни и носят отговорност за своите решения, подкрепа, съдействие и бездействие.

За онези, които са убедени, че в политиката няма морал, „Петрохан“ е символ на липсата му. Нещо повече, „Петрохан“ олицетворява факта, че когато имаш власт, ти си над правилата и законите. Затова едната част от коментарите са за „политическата следа“. За онези, които са давали разрешения и не са контролирали. И тази страна на случая е отговорност на разследването – кой, кога, защо и как е допуснал всичко това да се случва. При това остава въпросът има ли и други такива места на злото.

Коментарите и битките между партиите на този терен са и ще се развиват в посока на отговорността. И част от коментарите наистина са за това по време на кое правителство са давани възможности да се създаде и да функционира това място на злото. Това е дебат за функционирането на институциите и той трябва да се води по друг начин и до самия край, до формиране на решения и системни действия, които да гарантират не просто промяна, а невъзможност „Петрохан“ да се повтори. Това е дебат в обществото, който в момента се превръща в проста електорална битка. Т. е. „Петрохан“ се превръща в пореден епизод по пътя към властта на една или друга партия, което го обрича на „мимолетна слава“. Точно както се получи с „домовете на ужаса“ за престарелите. Обществото се шокира, след което се изливат вълни на негодувание, състрадание, прехвърляне на отговорност от хората към институциите, дебати, изслушвания и нещо там в парламента. И после страстите утихват, политиците се заемат с нови шокиращи случаи, институциите нещо отчитат. И забравяме. До новия случай, който ни възпламенява и който дори може да припомни нещо от забравеното, но само с цел политическа употреба. Най-яркият пример на тази безутешна констатация за лишената от всякаква резултатност реакция на нашето общество са убитите ни деца по пътищата.

И още нещо. Българинът устойчиво декларира своето недоверие в институциите. Десетилетия поред. Все по-отчетливо. И като се случи поредният „Петрохан“, изведнъж установява, че институциите не са си свършили работата, и да, това за него е поредният аргумент да подсили недоверието си в тях. Но в същото време какъв е дебатът и днес за трагедията? Защо се е случило така, че тези хора безпрепятствено са зомбирали възрастни и деца, за да се стигне и до убийствата? Да, правилно се сещаме за отговора – къде са институциите? Ами точно там, където ние като общество сме ги поставили – в полето на липса на интерес, на безотговорност и пълно нехайство от наша страна какво правят. Защо? Защото знаем отговора – нищо. Грешка! Те правят и правят много неща. И докато ние се отказваме да се интересуваме от това как работят, кой работи в тях, докато продължаваме да забравяме и онзи дебат – за калинките, помни ли го въобще някой?! – това ще ни се случва: институции, които работят, но вършат каквото си искат. А обществото ще се оплюва помежду си само по въпроса кой ги оглавява и ще вярва, че като смени Пешо с Петърчо, справедливостта и истината ще възтържествуват. Докато не стане това, проблемът с институциите, които бездействат или действат против обществения интерес, няма да бъде решен. Ще решим само въпроса за топлото място на един или друг висш чиновник или политик, а под него ще се подредят неговите лични и партийни калинки.

В това поле на дебата електоралната щета е по-скоро електорална полза. Защото партиите, които нямат отношение към ръководство на институциите в момента на създаване и поощряване на тези „духовни и екологични практики“, определено могат да разчитат на стимулиране на подкрепа към тях. Посланието „вижте какво правят, когато имат власт“ е послание, което помага за втвърдяване на избиратели, които не харесват другите партии и не са техни избиратели. С други думи, електорален ефект в полето на дебат по работата на институциите ще има за партии като ГЕРБ. Но ПП-ДБ на този терен едва ли ще претърпи електорална щета, защото техните избиратели гласуват за тях не защото могат да управляват или могат да управляват ефективно и в полза на обществото, а защото това са техните хора – различните, другите, за каквито искат и те да се мислят. Може и дори да си се мислят. Но това са различните, тези, на които всичко е позволено, дори да грешат. Това са избиратели, мотивирани не от това какво правят политиците, а от желанието постоянно да правят обратното на онова, което се прави и което се възприема като традиционна култура и поведение.

Но това не изчерпва политическата употреба на „Петрохан“ в предстоящите предизборни кампании. Втората посока на политизация на казуса е свързана с присъствието на политици-модели, ярки икономически и политически значими фигури. Те са подкрепяли – вярваме, че с най-добри подбуди. Именно по споменатия вече мотив – правим нещата различно от онези до нас. Имаме пари – даряваме за благородни каузи. Вярваме в Бога – подкрепяме духовните практики, които да извисят душите на децата. Борим се за опазване на природата – подпомагаме организации, които събират единомишленици. Каква е нормалната, конвенционална традиция в политиката в подобни случаи – дарява се там и където може да се направи и се прави постоянен контрол. Дарява се на публични организации за национални каузи – има достатъчно възможности да го направиш. Проблемът обаче, за който не е правил това, е в огромното количество време и усилия, за да се спазят всички законови и всякакви правила и изисквания, например като сте решили да закупите и дарите или да дарите пари за закупуването на кувьоз за детско отделение. Докато с „Петрохан“ какво имаме – пълно безхаберие, безотговорност, нежелание да се върви по пътя на закона и правилата. Това имаме. Както от политиците, така и от родителите на децата. Както от институциите, така и от обществеността. Защото мнозина са виждали, мнозина са се съмнявали, имали са въпроси, но… Ама знаете ли и чии деца бяха там, а какви хора ги подкрепят, и институциите си мълчат… Принципът на шопа „защо пък аз“ и принципът на българина – аз ли ще оправям света.

Да, в това поле има много повече възможности за електорални щети. Особено за ПП-ДБ и по отношение на тяхната кадрова политика. Поредица от казуси за връзки с хора, които развращават и убиват деца – нима това няма да накара българина да се замисли за кого гласува?! Ако питате мен – няма. Точно както не се замисляме, когато гласуваме и избираме когото и да било. Защото не мислим. А си мислим, че мислим. И докато си мислим, че мислим, се оказва, че просто си седим. Докато не убият детето ни. И тогава разбираме колко много хора в България просто си седят. Дори в деня на изборите.