По-надолу в емоционалния текст той съобщава, че сляпото му коте и било откраднато от псевдо-природозащитници, които са го продали в чужбина.
Ето и цялата история, която би трябвало да привлече вниманието на полиция и прокуратура.
"Може някои от вас са чели едно мое стихотворение, в което разказвам за съдбата на моето любимо слепичко коте, което намерихме пред къщата си и го прибрахме.
Кръстихме го Лъки!
Женско котенце, на двайсетина дена, абсолютно сляпо, което заживя на воля в нашия голям двор заедно с двете ни кучета Шаро и Горчо.
Когато сме в София, за тях се грижи Иван – нашият приятел, който живее от 25 години в нашата къща в Бургас и е станал член от нашето семейство. Наоколо е пълно с котараци и още първата година Лъки забременя и роди две котенца, които починаха още първите дни. За това й направихме кастрация при ветеринарния лекар на улица "Екзарх Йосиф", който продължи да се грижи за него.
Макар и слепичко, Лъки за тези 4 години се ориентираше страхотно в нашия огромен двор, и живееше в специално за него местенце, закътано от дъжд и студ.
Дори много си паснаха с Шаро и тя (Лъки) го галеше с лапички по муцуната. Всяко лято от тогава Лъки беше с нас, а Тамара, внучката ми, много се гордееше, че тя е измислила името му.
Пристигнахме преди два дни в Бургас и Иван ни съобщи разтревожен, че Лъки била взета от улицата (където понякога Лъки излиза) от някаква жена, която насила успяла да го открадне пред свидетелка, която й казала, че това коте е мое.
Въпросната се представила като член на някаква благородна организация за защита на животните и щяла да го излекува. Представям си как Лъки се е дърпала и драскала с нокти, но въпросната дама била непреклонна. Почакахме два дни, за да видим ще се обади ли някой с "излекуваната" Лъки, но напразно. Успях да издиря телефона на тази дама (запомнете това име) - Виктория.
За пръв път през живота си съм изпитал такъв безпомощен гняв. Въпросната Виктория първо ми каза, че трябва да докажа, че това коте е мое, после – че няма да ми каже къде се намира то, и трето, че никога няма да го получа.
Не можех да повярвам. Успях да разбера представител на коя организация е тя... Запомнете това име, защото се оказа, че именно такива организации вземат пари от Европейския съюз и от доброволни дарения, като пускат в сайта си снимки на наистина болни животни.
Моята Лъки се е оказала много удобна за случая. Попитах след второ обаждане къде се намира Лъки и получих отговор, че няма да ми кажат. Усъмних се, че е възможно да е продадена в чужбина. Ветеринарната лекарка се опита по телефона да каже, че ако въпросът е до паспорт, той веднага ще бъде издаден и че всички прегледи през годините и кастрацията на Лъки ги има в амбулаторните книги.
Смаяна, остави телефона и каза, че такова нещо никога не ѝ се е случвало. Успях да намеря друга представителка на въпросната организация. Казва се Пенка Кънева. Запомнете и това име...
Тя дори не благоволи да ме изслуша, направо ми затвори телефона. Тогава влязох в гугъл и открих въпросната организация.
Казва се Purr Paws и те – явно сериозно уплашени, са побързали да пуснат цяла страница за едно болно, изоставено на улицата коте, за което стопанинът, който живее в друг град изобщо не се интересува и който псува по телефона защо не му го върнат. Такава наглост в своя 80 годишен живот не съм срещал. И към всичката тази гадост са публикували снимка на едно гуреливо, мръсно, сляпо коте, което няма нищо общо с красавицата Лъки.
Влезте в Purr Paws Бургас и ще видите, че публикацията е отворена за мнения и всички единодушно осъждат въпросния наглец и циник. Не са посмели само да ми сложат името.
За мой срам, за да докажа, че котето е мое, дори почнах – пълен наивник– да чета стихотворението от книгата ми "Сребърна любов" на представителката на Purr Paws, но тя изобщо не се трогна.
Тези две представителки на въпросната организация нямат милост към хората, а злоупотребяват с милост към животните, за да трупат пари. Една финансова проверка веднага би извадила на показ всичко, което са вършили.
А ако Лъки наистина е продадена в чужбина и за това ми отказват да я видя и не ми казват къде е, просто не отговарям какво бих могъл да направя.
А това е стихотворението за Лъки и Шаро...
СРЕЩУ ПРИРОДА
Едно котенце... Мъничко... Слепичко... Ранено...
Плачеше отвън пред къщи току що родено...
Аз го грабнах... Без да мисля... И го кръстих Лъки...
Все пак оживя горкото... Бяха страшни мъки.
Лъки... Сляпото момиче... Ходеше из двора...
И изпитваше... Защо ли?.. Страшен страх от хора...
И се гушваше... Абсурдно... В кучето ни старо...
А пък той... Типично куче... И се казва Шаро...
И така ... Първоначално Шаро бе гипсиран...
Ни да мръдне, ни да лайне... Стоп! Парализиран...
Знам ли аз какво му беше... Тъпо и противно...
Но търпеше ли търпеше... Жално... Инстинктивно...
Ала Лъки поизрасна... Беличко... Красиво...
И по всичко си личеше... Ще остане живо...
Тъкмо Шаро се предаде, гадни котараци
почнаха да обикалят с котешки мераци.
Тъй ли! Шаро ги разгони... От любов и ревност...
Куче с котка уж враждуват от дълбока древност...
Уж не се понасят никак... Уж до кръв се мразят...
Ама ха де...Шаро с Лъки май, че ще загазят...
В крайна сметка всеки носи своята порода.
Няма начин да излъжат майката природа.
И не щеш ли, че се случи... Лъки със коремче...
И роди... Две чернобели... В двора... За кадемче...
Таткото съсед... И черен... Работата ясна...
Но от страх... От тук нататък даже не се вясна...
Шаро виеше... Прибра се в своята колиба...
Сякаш със камшик жестоко някой го нашиба...
Но най-странно... Лъки беше някак раздвоена...
Котенцата ѝ умряха... Няма два-три дена...
Тя не си поплака даже... Кротко си мълчеше...
Шаро пак излезе... Всичко бе тъй както беше...
И за да не се повтори тази изневяра
моментално се намеси тук ветеринара.
Тъжно ми е... Болно ми е... Но пък са щастливи.
Лапичките й играят с космите му сиви...
Той старателно я ближе и ръмжи доволен
дълго, дълго всяка вечер без да бъде молен...
Мисля си... Любов какво е... Странно е... От Бога...
Щастие ли или мъка?.. Може би тревога?..
Идва Тя....На бой решена...Още там...На входа...
Срещу смърт...И срещу всичко...И срещу природа.
