Ще го отнесат ли Костов и Симеон за приватизацията  

Съгласен съм – новината за възложената от прокуратурата проверка на приватизационните сделки от прехода отново възбуди големи обществени очаквания. Огромна част от българското общество продължава да живее с усещането за случила се огромна несправедливост, ограбила общата държавна собственост в интерес на малцината избрани т.нар. назначени капиталисти.

Въпросът с приватизацията обаче не е нито елементарен, нито еднозначен. И да, като може би всяко друго нещо в България този въпрос успява да раздели обществото и да породи крайно противоположни мнения, оценки и емоции.

Лично аз подкрепям приватизацията с всичките й (неизбежни?) кусури. Нещо повече: Намирам я за закъсняла, бавна и недостатъчно радикална и всеобхватна. Според мен тя трябваше да е още по-рязка и бърза и да обхване още сектори и държавни дружества, с което щеше да ни спести много загубени държавни пари и много скандали, свързани с корупция, партийни назначения и финансови злоупотреби. Това обаче е мое скромно лично мнение и да, поради много причини то никак не е популярно.
Българското общество видя как заводи, в които хората са дали най-хубавите си и най-силни години, внезапно спират работа и потъват в прах и ръжда малко преди да бъдат нарязани и извозени в насипно състояние.

Българското общество видя как на входа и на изхода на най-важните предприятия застанаха яки момчета, назначени капиталисти, които продаваха скъпо суровини на държавните предприятия и изкупуваха евтино продукцията на същите тези предприятия, трупайки милиони в сакове, докато хората чакат с часове на опашка за две кофички кисело мляко.

Българското общество видя как тези източени по схемата „вход–изход“ предприятия затънаха в дългове и бяха купени за левче, след което държавата взе, че изплати същите тези дългове с пари на данъкоплатците и пожела на щастливите приватизатори приятен ден и успех в живота.

Българското общество видя как продаващите заводи, продаващите държавни дружества и продаващите софийски имоти се превърнаха в демонстративно богати хора и след години успяха да се превърнат и в доказано некорумпирани такива след поредица пропаднали обвинения и абсурдни съдебни дела.

Да, заводите спряха работа, защото никой във вече несъществуващия СИВ и вече несъществуващия СССР не беше длъжен да купува некачествената ни, скъпо произведена, морално остаряла и никому ненужна продукция. Произвеждащите енергия, горива, модерни машини или стоки за бита не само оцеляха, но днес са сред най-важните предприятия, формиращи икономиката и бюджета ни. Произвеждащите галоши изчезнаха и в това няма никаква драма. С процеса на приватизация държавата спечели от тези активи, преди те да се обезценят и да се разграбят още повече, и си спести стотици милиони бъдещи загуби. Вижте дълговете на държавните дружества днес и ще получите макар и минимална представа за избегнатото бедствие.

Разумните хора нямат драма с това. Но имат драма с грабежа. С тъмните сделки. С назначените богаташи и ненаялите се политици. С липсата на възмездие за кражбите и схемите.

А тази справедливост така и не дойде.

Дали новата проверка ще я донесе? Надали. Без да съм противник на тази проверка, оставам скептичен относно способността и капацитета на ДАНС да провери над 10,000 сделки, състояли се преди 20 и повече години, за които няма нито електронни регистри, нито бързо откриваема информация, нито надеждни и информирани преки свидетели, които да са склонни след толкова години да проговорят и да си сложат главата на дръвника.

Давността продължава да е проблем за търсещите възмездие и подслон за облажилите и доколкото отменянето й не е нарушение на древния римски принцип за законите със задна дата, тъй като кражбата и подкупът и тогава са си били наказуеми, то сформирането на конституционно мнозинство, което да внесе и да приеме тези промени, ми се вижда твърде, твърде невероятно. И то поради парадокса, че у нас не управляващите, а опозицията в лицето на БСП и лидерите й са тези, които имат всички основания да се притесняват от бъдещи проблеми с правосъдието, в случай че давността за престъпления при приватизационните сделки отпадне.

А хората искат истина и възмездие. За БТК, за Булбанк, за „Кремиковци“... Безкраен е списъкът с – меко казано – странни сделки, които създадоха негативния имидж на приватизацията.

Нека сме наясно: Премиерите Иван Костов и Симеон Сакскобургготски трудно биха поели отговорност, различна от политическата, заради приватизацията по време на техните мандати. Премиерът Сергей Станишев не понесе дори и политическа такава за концесиите и заменките в неговия мандат. Подписът на министър-председателя не е този, който решава приватизационните сделки. Колективните решения на Министерския съвет са умел инструмент в посока избягване на личната отговорност, още повече че кабинетите на царя и на Станишев са и коалиционни.

Почти невъзможно би било политиците, намесени в тези процеси, да понесат щети, различни от моралните и имиджовите такива.

Истината обаче е безценна. Защо държавата продава „Кремиковци“ за левче при ангажимент на купувача да плати дълговете, след което пак държавата заплаща същите тези дългове? Колко пари има в сметките на Булбанк в момента на приватизацията и как активите на банката се отнасят към постигнатата цена при продажбата й? Защо БТК струва няколко пъти повече две-три години след приватизацията си, без да са правени никакви значими инвестиции в мрежата й по онова време? Защо единствената ни петролна рафинерия стана руска собственост?

От тези сделки продължава да лъха на огромна корупция, отвратителни кражби и изключителна политическа наглост.

И българското общество иска да знае защо.

Та ако тази поредна проверка не донесе възмездие, изненадани едва ли ще има. Мина много време, много хора вече не са сред живите, много заводи отдавна са изчезнали и забравени. Но истината, истината е безценна. И без да я разберем, трудно ще затворим тази страница. А е време да я затворим и да вървим напред. Защото преходът свърши.