Мъката да вземеш софийско жителство през соца  

В годините на соца един от много трудните за решаване проблеми беше този със софийското жителство. С постепенното обезлюдяване на селата и насочването на селските жители към големите градове вземането на постоянно жителство ставаше много трудно. Явно още тогава и комунистическите власти са осъзнавали пагубните последици от миграцията на населението към големите градове в търсене на по-сигурна работа и по-добро заплащане. Особено силен е този процес през 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. Това е и времето на българската индустриализация и съответните процеси, породени от нея в българските села.

През тези десетилетия и особено през 70-те и 80-те години получаването на софийско жителство беше истинска житейска драма. Получаваха го само тези, които сключваха брак и се местеха да живеят в столицата при своя партньор. С него се сдобиваха и онези, които подписваха някакви продължителни договори с предприятия, в които имаше тежък и непривлекателен режим на работа – например Кремиковци. Иначе хората от провинцията масово се устройваха и живееха, макар и без жителство. Ако успееха да си намерят работа и да преживеят определен брой години, също получаваха жителство. Студентите след завършването си също предпочитаха София пред завръщането по родните си места.

Естествено, важна роля в получаването на софийско жителство играеха връзките и корупцията. Ако имаш подръка съответния човек, ако имаш и готовата сума, решение винаги се намира. Самата наредба беше изготвена така, че даваше възможност с многото си изключения и специални случаи да бъде заобикаляна свободно. Друг е въпросът, че макар устроили се на работа в София, не можеха да кандидатстват за жилища, понеже не бяха със софийско жителство. Но в онези години всичко беше условно и намираше своите решения по някакъв начин. Стигаше се до куриозни ситуации, когато в огромни жилищни блокове имаше само по едно-две семейства с кореняци софиянци. Това бяха онези, чиито имоти, дворове, къщи са отчуждени и съборени, за да се построи съответният блок или кооперация.

На жителството се гледаше като на ограничаваща, нарушаваща човешката свобода мярка. Затова и една от първите стъпки на първия новоизбран демократичен президент Желев след промените от 1989 г. беше отменянето и премахването на унизителната наредба за софийското жителство.

Марин Михов, София