Купих си касетофон от корекома, милицията ме погна

Корекомът бе магазин със специално снабдяване, където се пазаруваше със западна валута и милицията зорко следеше кой и защо купува в тоя магазин и откъде има валутата. Историята, която разказвам, се развива в онова време, което сега някои мечтаят да се върне – зрелия социализъм, към средата на 80-те на миналия век.

Народната република е изобретила и пуснала на пазара технологичното чудо, наречено „дек Финезия“. Това е български касетофон, копие на полския „Унитра“, който пък е копие на западногерманския „Грундиг“. Финезията струва повече от две месечни заплати, обаче като всички млади хора от онова време и аз искам касетофон, събрал съм парите и тръгвам да обиколя всички места, откъдето мога да го купя. ЦУМ на последния етаж, магазин „Електроника“ на „Витошка“ и някакъв магазин за електроуреди в „Люлин“. Разбира се, декът както всички български технологични чудеса, също като телевизорите „Велико Търново“, хладилниците „Мраз“ и пералните „Перла“, свършват на минутата, в която ги пуснат в магазина. За да се сдобиеш с тях, или се редиш на опашка от предната вечер, или трябват много дебели връзки.

И тогава се сещам за Иван – чичото на жена ми. Работил 5 години в Либия, има долари човекът. Имам парите, плащам му по черния курс – по три лева за долар, и отиваме в корекома, откъдето вземаме едно прекрасно червено „Сони“, с откачащи се колони, вградено радио с УКВ. Хем по-евтино от финезията, хем с куп екстри за времето си – докато свири песента, натискаш бутон за бързо пренавиване на касетката, системата открива паузата между песните и ти пуска предната или следващата.

След няколко месеца Иван ми се обажда по телефона искрено разтревожен, вика ми, Жоро, моля те, ако се обадят от милицията, да кажеш, че съм ти подарил касетофона. И наистина ми се обаждат. Представя се някакъв лейтенант от Стопанска милиция и иска да знае историята на тоя касетофон, дето по документи се води на Иван. Как и защо е у мен. Казвам му, Иван ми го подари за рождения ден. Ама може ли да го напиша това на един лист и да се подпиша отдолу, той, лейтенантът, щял да мине да вземе декларацията.

А Иван купил пет касетофона от корекома – за сина си, за себе си, за приятелката си, за мен и за някакъв негов комшия. И Стопанска милиция го погнали. Спекулант, който е направо за затвора. Нищо че е лекар, нищо че парите са си негови, изкарани с труд.

Отърва се човекът, ама го разкарваха по милициите, писа обяснения, както и ние покрай него.
Да, чудесно беше през социализма! Имаше ред!

Георги Величков, Фейсбук