Когато имахме телефон с шайба и слушахме мачове по ВЕФ-а

. Ако си гледал „Лека нощ, деца“ на черно-бял телевизор и си чакал Сънчо, за да заспиш спокоен

. Ако си слушал приказки от грамофонни плочи

. Ако си чакал с нетърпение да се проявят снимките от лентата и си ги редил в дебели албуми, за да ги разглеждаш с гостите

. Ако си имал метален будилник на нощното шкафче, който тиктакаше толкова силно, че се чуваше в съседната стая

. Ако баба ти е имала шевна машина с крачен педал, а ти си гледал как се върти голямото колело

. Ако си се оглеждал в стария трикрилен гардероб, миришещ на нафталин, сушени дюли и чистота

. Ако си пил вода от емайлирано канче с картинка

. Ако си имал плетена покривка върху телевизора, върху която винаги стоеше порцеланова фигурка

. Ако си събирал монети в касичка-кученце и си я чупил с леко съжаление, за да си купиш нещо мечтано

. Ако си ползвал телефон с шайба

. Ако си пазел празното шише от „Веро“, за да го напълниш със сапунена вода и да правиш най-големите балончета на улицата

. Ако си хапвал тайно бонбони „Амфора“, които се пазеха само за гости, но ти знаеше къде са скрити

. Ако си пил лимонада от стъклени шишета, които после връщахме в магазина, за да си купим още една

. Ако си пил прясно мляко с пяна направо от тенджерата

. Ако си карал колело „Балканче“ без каска

. Ако си записвал песни на касети и си връщал касета с молив

. Ако си слушал мачове по транзистор „ВЕФ“ на балкона в лятната вечер

. Ако си помагал на дядо си да цепи дърва или на баба си да вее боб

. Ако си гонил кокошките по двора

. Ако си се къпал в реката или в леген на двора, под лъчите на залязващото лятно слънце

. Ако си яздил магаре или си се возил в каруца, подхвърляйки се по черните пътища

. Ако си чакал баба да избие прясното масло или да извади сиренето от кацата, докато ти дава крайчето на топлия хляб

Ако пазиш тези спомени в сърцето си – като стара снимка, която никога не избледнява, ти си бил богат, без изобщо да го знаеш. Защото си имал детство, което днес не може да се купи с пари.