На 24 май пред мавзолея с партийните величия

В навечерието на празника 24 май – Ден на буквите и писмеността, си спомняме как ни отнемаха празника на нас, учениците в София, в името на някаква показност пред партийното и държавното ни тогавашно ръководство.
Близо две седмици преди 24 май в 12-о училище, тогава носещо името на Ленин, нормален учебен процес не се водеше. Намалени часове и след това строева подготовка в двора на училището. Подредени в редици по 16 души, в блокове от по десетина реда, тренирахме в училищния двор като част от някакъв представителен блок на тогавашния Ленински район. Беше досадно, скучно, не можехме да говорим помежду си. Строева подготовка типично по войнишки.

В деня на празника ни събираха рано сутринта, под строй ни завеждаха на отправната точка, от която щеше да тръгне групата училища от района. Учителите бяха също на ръба на нервната истерия, викаха и непрекъснато следяха да не нарушим свещения строй. Седяхме понякога по час-два, докато дойдеше нашият ред. Междувременно ни раздаваха знаменца с трикольора или червени. Връчваха ни плакати, големи знамена – българското и съветското, някой портрет на Светите братя.

Кулминацията беше вече на самия площад, когато преминавахме пред мавзолея с наредените на него партийни величия. Всички трябваше да бъдем усмихнати, да спазваме строя, да веем знаменцата. А, и да скандираме нещо, което човек с мегафон ни диктуваше. Всичко беше толкова изкуствено, че и ние – деца в седми и осми клас тогава, усещахме фалша. А партийците на трибуната изглеждаха отегчени, говореха помежду си и от време на време лениво ни поглеждаха и вдигаха ръка за поздрав. Естествено, и този жест издаваше повече равнодушие, отколкото сърдечност.

След манифестацията ни отвеждаха в училищния двор, предавахме знамената, плакатите, портретите. Някой зам.-директор ни благодареше за проявеното старание и ни разпускаха. Може би затова и този прекрасен български празник е останал в съзнанието ни като едно тежко задължение. Да не говорим, че за църковния празник 11 май – християнския ден на Светите братя Кирил и Методий, никой не казваше нито дума. Затова днешните ученици, учители, студентите и техните преподаватели, културните дейци, пък и всички българи трябва да се радваме, че сега можем свободно да празнуваме този празник.
 
Владимир Кожухаров, София