Ще ни помогне ли „Кошницата с грижа“?

Още от средата 60-те години на миналия век все слушам за добри намерения, за дела и документи. Както се казва, документи колкото искаш, ама делата ги нямаше. Горе-долу така ще бъде и с инициативата „Кошница с грижа“. Уж за шест месеца и после какво. А те ще изтекат около коледните и новогодишните празници. И не се знае кой ще ги плати, за чия сметка ще са тези 10-15 процента намаление на най-купуваните хранителни стоки. Най-вероятно ще изпищят производителите, чиято продукция ще бъде изкупувана на по-ниски цени. Така стоят нещата в родината ни, търговецът е всевластен господар, безмилостен и брутален. Той не се трогва нито от десни, нито от леви управления, за него максималната печалба е свръхцел, която той брутално преследва, без да се церемони, с цената на всичко. Затова и живеем в парадокса да сме най-бедната страна, с най-ниските доходи и с най-високите цени на храните.

Но така е като я няма държавата. Контрол върху всяка цена, върху всеки магазин от махленския зарзаватчия и бакалин до супермаркетите. Ако се тръгне по търговската верига, ако се съкратят прекупвачите, ако се вкарат в някаква норма печалбите, може и да се променят нещата. Но затова трябва да има и воля, и сила. Воля на думи има, но силата я няма никаква. Слабата държава се сили само пред мизерстващите си поданици и се свива, командвана от силните на деня. И да не забравяме, че освен чушки, домати, тикви, джанки може да се купуват и политици, и властници. И там търговията никога не спира.
 
Петър Манолов, София