Ще спечели ли кандидатът на Радев президентските избори на първи тур?

През изминалата седмица внезапно политиците от всички десени се сетиха, че наесен ще има президентски избори. Браво! И се започна едно хъкане-мънкане, едни намеци и недомлъвки, от които стана ясно, че за тези избори нищо не е ясно. Нито на партиите, нито на електората, нито на самите срамежливи засега кандидати. На този етап всичко е в зоната на здрача. Но понеже всеки нормален и интересуващ се от политика човек иска все пак да знае какво става и какво предстои по тази тема, ще се опитаме да проясним фактите и обстоятелствата, известни досега. А там, където не са известни, ще анализираме по подразбиране, за да бъдем полезни на читателите.

Сред обсъжданите кандидатури за президент на този етап са ексслужебният премиер Андрей Гюров, бившият министър на образованието проф. Даниел Вълчев и самата Илияна Йотова, която довършва президентския мандат на Румен Радев. Нито един от тях обаче не е потвърдил категорично, че наистина ще участва на вота на есен. Коментирайки темата, всички гореизброени използват условното наклонение и всевъзможни увъртания, които в крайна сметка забулват всичко в мъгла.

Възможно е президентските избори да са толкова извън дневния ред на настоящия истаблишмънт, че просто не им обръщат внимание. Сега им се е запалила главата с бюджети, знакови посещения, знакови разпити, незаконни градове край морето и пр. и пр., та въобще да не им е до това кой ще седне в президентското кресло на „Дондуков“ 2. Може пък и много читави хора по различни съображения да отказват да бъдат номинирани за битката за този така или иначе церемониален пост в държавата? Но нека започнем подред.

Кой ще е кандидатът на доминантната в момента партия на Румен Радев? Не е ясно. Радев не е казал на кого ще заложи. Илияна Йотова е споделила бегло в медиите, че е получила предложения от различни страни. Единствен близкият до Радев земеделски спец Явор Гечев (близък-близък, колко да е близък, след като загуби изненадващо битката с Абровски за земеделското министерство) намекна, че изненади в кандидата на „Прогресивна България“ няма да има. Разбирай – ще е Илиана Йотова. Впрочем това ще е напълно естествен ход, след като десетгодишният им съвместен политически пасианс досега излиза напълно.

Тук обаче има няколко въпроса с повишена трудност. Дали всичките 1 400 000 души, извели генерала от ВВС в българската политическа стратосфера, автоматично ще гласуват и за кандидата на Радев на президентския вот? Илияна винаги е казвала, че няма да напуска БСП. БСП пък казват, че тя е техният естествен кандидат. Но сега дали тези 3%, които ѝ гарантират от нейната партия на „Позитано“, ще ѝ свършат някаква работа, или заради тях ще загуби други 30%, които никога не биха гласували за кадър на БСП? Това е хамлетовският въпрос – Да бъда или да не бъда от БСП? Защото извън тези 3 процента на БСП има много повече умерено проевропейски, умерено проруски и умерено националистически гласове. Но пък, ако Илияна Йотова напусне БСП точно преди изборите и наруши обещанието си, как ще се изтълкува това? Дали няма да кажат, че това е някакъв вид предателство към партията, която я изстреля в голямата политика, и сега я зарязва, когато въпросната партия е на изкуствено дишане? Колкото и безоблачно да изглежда засега политическото бъдеще на Радев и Йотова, истината е, че имат да решават доста сложни ребуси.

А къде е кандидатът на ГЕРБ? Защо го крият? Или го нямат? Някои хора от близкото обкръжение на лидера са притеснени, че в момента на тях просто им липсва подходящият гарантиращ победа кандидат. Което не говори никак добре за партията, управлявала България 15 години, и за нейната банка кадри. В ГЕРБ очевидно чакат да видят какво ще предложат ПП-ДБ. ПП-ДБ обаче сто пъти заявиха, че общ кандидат с хората на Борисов няма да имат.

В интерес на истината първи се загрижиха за кандидатпрезидентска кандидатура от ПП-ДБ. Още преди година те сформираха обществен щаб от 100 умни глави, професори, доценти и водачи на жълтопаветната общност. Мина цяла година и търсеният със свещ достоен евроатлантически кандидат все още не е намерен. Сега, когато денят стана най-дълъг, дано да го издирят.

В един момент ген. Атанасов обяви, че десният либерален кандидат ще бъде определен на първични избори, с които навремето Иван Костов прекара Желю Желев, налагайки своя кандидат – малко известния тогава Петър Стоянов. Но и тази идея заглъхна. Според изтеклите оттук-оттам слухове и информации предварителните избори ще бъдат заместени от политическа уговорка. Тъй като двете коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не могат да имат общ кандидат, споразумението ще е, който от кандидатите на едната коалиция стигне до балотаж, другият да се задължи да го подкрепи на втория тур. Към този момент се говори, че ГЕРБ ще застанат зад Даниел Вълчев, а ПП-ДБ зад ексслужебния премиер Андрей Гюров. При последното си телевизионно участие обаче проф. Вълчев направи доста реверанси към новия премиер Радев, та нищо чудно да се оформя някаква нова игра. Знае ли човек? А и няма кой да му каже.

Нищо чудно обаче в резултат на тази гениална стратегия, която ще раздели гласовете на т. нар. демократична общност, каквото и да означава това, да стане така, че кандидатът на Радев, който и да е той, да спечели още на първи тур! Тогава той наистина ще стане президент на всички българи и по-точно на всички партии, защото ще е станал държавен глава и с помощта на „Прогресивна България“, но и с любезното съдействие на Борисов и Асен Василев, които услужливо ще са разделили гласовете. Едно рамо ще удари и Костадин Костадинов, който ще отцепи доста националистически гласове. Въпреки че както винаги „Възраждане“ ще участва на олимпийския принцип – не е важна победата, важно е участието.

Кого ще подкрепят ДПС със своите константни 300 000 гласа, ако нямат свой кандидат, което е най-вероятно, засега също е неизвестно. А и няма как да е известно, доколкото на масата на политическия покер засега няма нищо. Възможно е обаче тези 300 000 гласа на ДПС пак да се окажат решаващи за президентския вот, както почти винаги е ставало в историята.

Въпреки че президентският пост у нас да е повече церемониален и без особени правомощия, той винаги е имал стратегическо значение за политическия процес.

През 1990 г. Андрей Луканов не позволи президент да стане харизматичният социалдемократически водач д-р Петър Дертлиев и наложи Желю Желев, защото цялата членска маса на БСП щеше да се прелее към БСДП на доктора. И историята на България щеше да бъде съвсем различна.

Ако Костов не беше провалил Желю Желев с предварителните избори през 1995 г. в полза на Петър Стоянов, историята на СДС и въобще на България също щеше да се развие по съвсем различен начин.
После пък костовистите, за които очевидно угодия няма, направиха всичко възможно да осуетят през 2001 г. втори мандат на Петър Стоянов и така направиха Георги Първанов изненадващия президент и му осигуриха два успешни мандата, окончателно съсипвайки СДС и реанимирайки БСП, която не след дълго се върна във властта чрез Тройната коалиция. Тогава Първанов и сам не повярва как спечели, при положение че само няколко месеца преди изборите Петър Стоянов имаше до 70% рейтинг на доверие. Но за супердемократа Костов няма непостижими неща. Тези дни Командира каза, че Петър Стоянов бил най-добрият ни президент на прехода. Дори и така да е, защо тогава го провали през 2001-ва?! Наглост и лицемерие без граници на един преподавател по Политикономия на социализма, който в първите дни след 10 ноември още носеше пророческите си статии във в. „Работническо дело“. И който безжалостно унищожи партията си, за чието създаване нямаше никакви заслуги.
През 2016 г. стана уникалната грешка на ГЕРБ с Цецка Цачева. Нейната абсурдна кандидатура изненада дори и опозицията, защото имаше към момента 15% доверие като председател на Народното събрание, а самият парламент 8%. Тази грешка осигури два президентски мандата на неизвестния тогава бивш командващ на ВВС Румен Радев. Който сега пък е безапелационният премиер и политически лидер на държавата.

Очевидно в нашия политически живот най-фрапантните грешки стават на президентските избори и те винаги имат дългосрочни последици. Какви изненади са ни подготвили сега родните политически гении, скоро ще разберем.