Сензационна биография разкрива истината за скандалната любов на Еманюел Макрон и Брижит

Цялата истина за скандалната любов на Еманюел и Брижит Макрон ще прочетете в сензационната биографична книга за френската първа дама - „Брижит Макрон – интимно“. Журналистка Маел Брюн разказва за живота на президентшата, в която са вперени очите на целия свят, и за ролята, която играе в семейството си и в политиката. Изключително любопитната биография е на българския пазар в превод на Марта Иванова с логото на издателство „Милениум“.
Публикуваме избрани откъси от 5-а глава: „Цената на щастието“.
 
Цената на щастието
 
„Винаги, когато чета какво се пише за двама ни, имам чувството, че чета за историята на някой друг. И все пак любовта ни не е толкова необикновена“. Това признава Брижит Макрон в интервю пред списание „Ел“. Ала по всичко личи, че тази „не толкова необикновена любов“ ѝ е коствала много терзания.

През лятото на 1994 г. тя е на четиресет и една години, той – само на шестнайсет. Тя е учителка, а той – неин ученик. За околните това не е толкова лесно за преглъщане. Неофициално пред романиста Филип Бесон Брижит споменава, че цялата ситуация е била силно изопачена, и признава, че „е доста трудно да бъдеш това, което си, когато то не се вписва в социалните норми“.

Безспорно обаче нейната закъсняла любов има щастието да се развива в друго време, съвсем различно от онова на Габриел Рюсие, трийсет и две годишна учителка по френски език и майка на две деца от Марсилия, осъдена през 1969 г. на дванайсет месеца затвор условно заради любовната си авантюра с Кристиан Роси, шестнайсетгодишен ученик. Габриел се самоубива след произнасянето на присъдата и макар от онзи епизод да е изминал четвърт век, Брижит отлично е запозната с историята. И сигурно е гледала филма по този случай от 1971 г. на Андре Каят „Да умреш от любов“ с Ани Жирардо в главната роля. Но явно всички опасности бледнеят пред силата на чувствата, които завладяват сърцето ѝ. А и за неин късмет, родителите на Еманюел Макрон, за разлика от тези на младия Кристиан Роси, не подават жалба срещу нея, въпреки че съвсем не се радват на любовния избор на сина си.

„Със сигурност тогава не бяхме доволни“, признава Франсоаз Ноге, майката на президента. Вероятно „не бяхме доволни“ е твърде блед евфемизъм за същината на емоциите им, тъй като за тях странната романтична връзка на Еманюел е напълно изненадваща, неподозирана, неочаквана. Известно време те дори мислят, че първородният им син се интересува от младата Озиер, а именно – от съученичката си Лоранс, дъщерята на Брижит. Но не с нея се среща той тайно, докато родителите му си мислят, че се подготвя за държавния си изпит по френски език! А и те нямат никакво основание да се съмняват в думата на прилежния ученик. Или поне до онзи пролетен ден през 1994 г., когато приятел на Еманюел се обажда да го търси за помощ по учебния материал. Проблемът е, че преди това синът им е обявил, че цяла седмица ще е с този приятел при неговата баба, за да преговарят преди изпитите! Дори им се обажда всеки ден и им разказва колко добре върви ученето.

За всички е ясно какво е последвало при връщането на Еманюел у дома. Шокът е още по-силен, когато им признава, че се е увлякъл по учителката си. Родителите му отказват да приемат аргументите на момчето, затова той се принуждава да покани Брижит, за да се опита и тя да говори с тях. Следва болезнен и продължителен спор, който не дава никакъв резултат. Старите Макрон нямат почти никакъв успех и със сина си, въпреки че използват целия арсенал от увещания и заплахи. Молят го да се вразуми – заради нея той никога няма да има деца, после му забраняват да се вижда повече с нея, докато не навърши пълнолетие. Заплашват и Брижит да спре да общува с него, но тя през сълзи отговаря, че не може да им обещае подобно нещо, защото вече нищо не е в състояние да я държи далеч от Еманюел.
Дори и сто и петдесетте километра между Амиен и Париж, които биха могли да сложат край на тази привидно невъзможна любовна история.
   
Голямо разстояние
 
Изминали са няколко месеца от скандала. През тях Брижит упорито подтиква ученика си да замине за Париж, за да завърши там дванайсети клас в паралелка с научен профил. Тя, която уверява, че никога не са я привличали по-младите мъже, признава, че той ѝ харесва и че чувствата ѝ към него застрашават семейния ѝ живот.
Така или иначе, още през втория срок на десети клас родителите на Еманюел започват да обмислят дали да не запишат сина си в престижната гимназия „Анри IV“. Благословията на Брижит за това се оказва решаващият аргумент за младежа. „Заради любовния ми живот положението ми беше станало нетърпимо“, признава той. Но докато си стяга куфарите, детето чудо вече планира завръщането си. „Няма да се отървете така лесно от мен. Ще се върна и ще се оженя за вас!“, лирично заявява той на учителката си по театрално изкуство. План, който той в крайна сметка действително осъществява, макар и не без трудности...
  
...Скоро близките на Брижит също узнават тайната ѝ и определено не проявяват никакво разбиране. Като цяло семейство Троньо не обича скандалите. Ала сцената, която се разиграва в дома им, е като извадена от популярен водевил. Тяхна близка разказва през 2016 г. пред списанието Pop Story, че докато Брижит се излежавала на шезлонга край семейния басейн, Еманюел се промъквал при нея, а като дочуел приближаващи стъпки, замятал се с един пешкир и се скривал в градинските храсти. Всъщност синът на Брижит е първият, който изненадва двойката в градината и вдига първия скандал. После идва ред на Жан-Клод, най-големия брат на Брижит, който е наследил семейния бизнес на Троньо и подобно на баща си е достатъчно известна фигура в Амиен – уважават го, канят го в различни клубове, патрон е на колоездачна обиколка от Амиен до Туке. С най-малката си сестра, която е с цели двайсет години по-млада от него, той не пропуска да играе ролята на строгия закрилник. Присвоява си роля, която родителите им вече не могат да изпълняват. Баща им е починал през януари 1994 г., а майка им вече е прекалено възрастна и напуска този свят през февруари 1998 г., когато е на осемдесет и четири години.

Братята и сестрите на Брижит вкупом се нахвърлят срещу нея с аргумента, че цялата тази история е неморална, а тя им отвръща, че трябва да я изживее, независимо колко дълго ще продължи. Не успява да ги убеди, защото колкото и да твърди, че възприема Еманюел като свой връстник, роднините ѝ виждат единствено двайсет и четирите години разлика помежду им. А и се чувстват оскърбени, че уважаваното фамилно име е станало фокус на възмутителни клюки. Опасяват се, че ще навреди на семейния бизнес. „Троньо трябва да се свързва с макарон, а не с Макрон“, казват те.

Слухът и позорът

... Но най-тежко е положението на Брижит в собствения ѝ дом. Когато съпругът ѝ научава истината, реакцията му е изключително остра. Да бъде заменен заради съученик на дъщеря му, тийнейджър, когото при това толкова често приема в дома си? Такава рана трудно може да бъде излекувана. И банкерът – слабо податлив на чувства според събраните свидетелства – без никакво колебание напуска семейния дом. Разводът им става официален едва десетина години по-късно, през януари 2006 г., тъй като има много формалности и детайли за доизчистване. Но раздялата е незабавна. Поразен от случилото се, господин Озиер напуска къщата на ул. „Сен Симон“ и никога повече не се връща там. „Не го видяхме повече. Като че ли се беше изпарил“, отбелязват с учудване двама от съседите им тогава. „За него това беше непростима обида! – коментира една от познатите им. – Трябва да го разберем. Предполагам, че и впоследствие никак не му беше лесно да гледа как децата му започват да уважават Еманюел“...