Червеното месо води до рак на дебелото черво

За мнозина червеното месо е незаменим елемент в ежедневното меню – сочна пържола, ароматна кайма или класически бургер. Но зад апетитния му вид се крие тревожна истина, която все повече учени разкриват: прекомерната консумация на червено месо може сериозно да застраши здравето на дебелото черво.
 

Множество епидемиологични изследвания показват ясна връзка между редовната консумация на червено месо – особено преработено като колбаси и бекон, и повишения риск от колоректален рак. Според Световната здравна организация (СЗО) преработеното месо е класифицирано като канцероген от група 1, т. е. „със сигурност причинява рак при хора“, а непреработеното червено месо попада в група 2А – вероятен канцероген.

Основният „виновник“ са химични съединения, образуващи се при термична обработка – например хетероциклични амини (HCAs) и полициклични ароматни въглеводороди (PAHs). Освен това червеното месо е източник на хемово желязо, което може да увреди стените на дебелото черво и да насърчи развитието на злокачествени клетки.

Данни от големи проучвания, като тези на „Harvard School of Public Health“, показват, че хората, които консумират над 100 грама червено месо дневно, имат с до 20% по-висок риск от развитие на колоректален рак в сравнение с хора, които го консумират рядко.

Същевременно България остава сред страните с висока консумация на месо – особено сред мъжете и в по-малките населени места, където здравната култура е по-слаба. Това поставя населението в уязвима позиция, особено предвид нарастващите случаи на рак на дебелото черво у нас.

За щастие, не е нужно да се откажем напълно от него. Решението се крие в баланса. Експертите препоръчват ограничаване на консумацията до максимум 500 грама седмично и наблягане на растителни източници на белтъчини – леща, нахут, тофу, както и риба и бяло месо.

Редовната консумация на фибри от зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни подпомага доброто здраве на дебелото черво и намалява риска от развитие на заболявания. Физическата активност и здравословният начин на живот също играят решаваща роля.