На всеки час и половина българин умира от инсулт още в болницата, а седем от 10 души с инсулт умират в рамките на година след инцидента. Това каза доц. Росен Калпачки, ръководител на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Св. Анна“, пред БТА. Той участва в дискусия, посветена на достъпността на пациентите след инсулт до роботизирана рехабилитация.
В България смъртността от инсулт е четири пъти повече в сравнение с данните за другите европейски държави и девет пъти повече от средната смъртност след инсулт за света, посочи още той. За една година в България случаите на инсулт са 45-50 хиляди.
Близо 80% от рисковите фактори за инсулт са изменяеми – човек може да влияе над тях, като 50% се падат на високото кръвно налягане, а 30% от риска за инсулт се дължат на мръсния въздух, който също е наш „принос“, каза още той. По думите му обществото ни не е добре информирано, ниска е здравната култура, хората вярват повече на реклами за чудодейни билки, отколкото на съвет от лекар, а рекламите по билбордовете са за хaзарт, вместо да призоват хората да измерват кръвното си налягане.
Високата смъртност от инсулт е поради настъпили усложнения, в резултат на залежаването на болния, което влошава достъпа му до медицинска грижа, както и заради съпътстващи заболявания – диабет, бъбречно заболяване, високо кръвно налягане, сърдечни аритмии.
През 2024 г. едва 4% от получилите инсулт в България са получили навременно лечение.
Лечението на инсулт по клинична пътека може да бъде не повече от 10-20 дни, но долекуването и възстановяването на болния е на гърба на близките. Грижата за пациента след инсулта не е адекватна и е оставена почти напълно в ръцете на семейството. Рехабилитационните центрове са изключително малко.
Съвременното и навременното лечение позволява поне две трети от получилите инсулт да си тръгнат „на крака“ и ги връща отново в живота. Освен бързо прилагане на съвременно лечение голямо значение за пълното възстановяване на пациента имат възрастта му, наличието или липсата на съпътстващо заболяване, ангажираната общност около пациента, борбеността и мотивацията на самия него. Личните качества на преживелия инсулт понякога са и предварително сломени – хора, които са по-склонни да изпадат в депресия и да се демотивират, определено са застрашени. Депресията след инсулт е цяла тема в медицината. Голяма част от хората изпадат в депресивни състояния, защото животът им се е сгромолясал.
Хора, които са имали добра профилактика и които са били лекувани правилно в острата фаза на инсулта, имат най-големи шансове.
Един от митовете за влиянието на пола като риск за инсулт е, че мъжете получават по-често инсулт, но отдавна се знае, че не е така. Появата на инсулт сред мъжете е в пъти по-голяма в сравнение с тази при жените, но това е валидно само до настъпването на менопаузата у жената. След настъпване на менопаузата и хормонален дисбаланс само за последващата декада жените боледуват от инсулт много по-често от мъжете. Това се случва заради намаляването на нивото на естрогена в женския организъм, който дотогава е имал протективна функция.
Жените след настъпване на менопауза и мъжете през целия си живот трябва да наблюдават нивото на холестерола си, на кръвното налягане и на кръвната захар, съветва доц. Калпачки.
Нормализирането на нивото на холестерола става с лекарства. По думите му само 10% от контрола на холестерола е чрез храната. Лекарствата за понижаване на нивото на холестерола и за понижаване на кръвното налягане трябва да се пият редовно, подчерта той.
Все още няма коментари