Вещество, открито в паразитна гъба, може да се превърне в лек за рака. Това е откритие на учени от Факултета по фармация на Университета в Нотингам, публикувано наскоро в списание FEBS Letters.
Паразитната гъба Cordyceps militaris расте върху гъсеници и се използва в традиционната медицина от векове, особено в Азия. Изследвайки я, учените установяват, че съединение в нея може да има въздействие върху раковите клетки. Става въпрос за химическия кордицепин, произвеждан от тази паразитна гъба. Според изследователите той може да бъде използван за елиминиране на рака, без да уврежда здравите тъкани.
В продължение на десетилетия проучванията сочеха, че кордицепинът може да се бори с рака, но никой не знаеше как точно действа и къде се крие неговата ефективност. Сега обаче с помощта на високопроизводителни технологии учените могат да анализират ефекта на кордицепина върху хиляди гени наведнъж. Проучването ясно показва как кордицепинът прекъсва сигналите за клетъчен растеж, които са объркани и свръхактивни при рака.
Учените обясняват това действие с аналогията за контрол на движението на оживено кръстовище: в здравите клетки сигналите за растеж се контролират внимателно, но в раковите клетки всички сигнали светят зелено през цялото време, което води до неконтролируемо делене. Кордицепинът действа именно като червена светлина, възстановявайки реда в тези хаотични сигнали и прекъсвайки свръхактивните импулси на раковите клетки.
Големият пробив в изследването идва от проследяването на пътя на кордицепина вътре в клетката. Веднъж попаднала в нея, молекулата претърпява химическа трансформация, превръщайки се в нещо, наречено кордицепин трифосфат. Тази нова форма наподобява АТФ – молекулата, която захранва клетъчната активност. Кордицепин трифосфатът може да „измами“ раковите клетки, като имитира този важен източник на енергия. Ефектът е, че трансформираният кордицепин нарушава необичайните модели на растеж на раковите клетки, като ги спира да се делят и размножават.
Съвременното лечение на рака често включва химиотерапия и лъчетерапия, които, за съжаление, често вредят и на здравите клетки. Кордицепинът може да се окаже различен. Насочвайки се към сигналите за растеж, които са свръхактивни само при рака, той може да остави здравите клетки почти незасегнати за разлика от традиционните методи за лечение.
Според д-р Де Мур кордицепинът е потенциален кандидат за разработване на ново лекарство. Ако учените успеят да модифицират производните на кордицепина, за да достигнат последователно неговата трифосфатна форма в организма, може да се получи лекарство, което да е още по-силно и ефективно срещу рака. Освен това учените идентифицират определени гени, които реагират надеждно на кордицепин и които биха могли да служат като индикатори при бъдещи лечения. Това потенциално би позволило на лекарите да измерват ефективността на лекарството в реално време, осигурявайки по-прецизно лечение.
Все още няма коментари