Седенето е новото пушене

Още не всички са научили, че като враг на здравето седенето е „новото пушене“, а науката освети неподозирано по-голямо зло, което директно подрива работата на сърцето и кръвоносните съдове. Учени от Института за изследвания на промоцията на здравето в Тампре, Финландия, са доказали, че тялото ни реагира по коренно различен начин в зависимост от това дали седим изправени, дали сме се облегнали назад, изцяло сме се опънали на дивана, или просто стоим прави. Специалистите са проследили над 4000 участници в проучване, за да разберат как различните форми на неподвижност влияят на сърцето и метаболизма. Като се прави ясно разграничение между четири състояния: лежане, полулежане, седене и стоене прав. За безпристрастно отчитане на „мързелуването“ и времето, прекарано в него, изследователите са оборудвали доброволците с прецизни акселерометри – сензори, чрез които се измерват движението и ускорението. Резултатите разкриват неподозирани нюанси в начина, по който тялото ни преработва мазнините и холестерола. Най-сериозните рискове са свързани с времето, прекарано в хоризонтално положение през деня, към което се причислява и полуизлягането. Данните показват, че колкото повече време прекарваме в тези пози (извън съня), толкова по-висок е сърдечносъдовият риск. Резултатите показват влошаване на базови фактори за сърдечносъдово здраве:
– При излягане и лежане във времето, което не е за спане, се понижават нивата на „добрия“ холестерол – HDL, а стойностите на триглицеридите се покачват.

• Обиколката на талията – мярка, по която се съди за мазнините около вътрешните органи – се увеличава над нормата правопропорционално на времето, прекарано в полулегнало положение.
  – Негативни ефекти се наблюдават дори при хора, които иначе са физически активни. Тоест тренировката във фитнеса, ходенето, другите спортове не могат напълно да компенсират щетите от пасивното излежаване през останалото време.

Оказва се, че седенето само по себе си не е абсолютен враг, стига да е накъсано във времето. Проучването открива, че хората, които седят на кратки интервали (под 30 минути), всъщност имат по-нисък сърдечносъдов риск и по-здравословен профил на холестерола. Изследователите наричат седенето транзитна зона. Когато е за кратко, то често е част от динамичен процес – ставане за вода, разходка до съседно бюро или кратка почивка между физически задачи. Тези малки прекъсвания държат метаболизма буден. Проблемът започва, когато седенето стане продължително. Премине ли се границата от 20-30 минути без ставане, започва натрупването на мазнини около органите (висцерално затлъстяване).

Повече време, прекарано на крак – независимо дали е накъсано или в по-дълги периоди, води до по-добри кръвни показатели на липидния профил и по-тънка талия. Изправената поза активира мускули, които в легнало положение остават напълно пасивни. Стоенето прав, докато разговаряте по телефона или чакате нещо, подобрява нивата на добрия холестерол независимо от това колко спортувате.