Скандалната любов на Катя Паскалева и Слона  

На 23 юли се навършиха 23 години от кончината на голямата киноактриса Катя Паскалева.
Калдъръмените улички на Стария град в Пловдив още нашепват легенди за любовта между Катя и художника Георги Божилов-Слона. За нея приятелите казват, че към театъра и мъжа, когото обича, се отнася по един и същи начин – всеотдайно-изпепеляващо! За него, че кавалерски преглъща болката от раздялата, когато Катя се влюбва във втория си мъж – кинорежисьора Иван Росенов. Не след дълго тримата споделят чаши и мисли на една маса като добри приятели. 

Катя и Слона се запознават в къщата на легендарния Начо Културата – меценат и колекционер, станал символ на пловдивската бохема, който ги приютява млади, щастливи и бездомни и благославя съюза на техните уникални души. Катя харесва Слона, защото е аристократ на духа, обичан от приятели и колеги, макар че е пословичен мълчаливец. Той пък харесва Катя не само заради огромния ѝ талант, но и заради това, че живее „красиво безотговорно“, както самата тя се изразява. Паскалева е омагьосана от мащаба, цветовете и нахалната прямота на неговите картини и се влюбва първо в тях. А когато Божилов вижда черните магнетични очи на Катя и дългата ѝ абаносова плитка, сякаш огън преминава през тялото му. След флирт, криене и тайни срещи Слона напуска инженерката Ана, за която е бил женен, и се отдава на връзката си с Катя. По онова време мълвата за тази гръмка любов оглася тепетата и модните кафенета в цял Пловдив. Разведеният художник и младата актриса са основната тема за обсъждане както на светски събития, така и във всяка арт кръчма в Стария град. Катя и Божилов не остават и извън полезрението на местната милиция, която е скандализирана от тази явна демонстрация на разкрепостено поведение, която слага петно върху целия измислен морал на комунистическото благоприличие. Тя е „покварена“ жена, пуши, пие, слуша джаз, танцува и целува – най-вече него, и то на публични места. Той е инакомислещ, извън системата, безспорен талант и безспорно „опасен елемент“. Те не крият своята любов, а напротив. Устройват ѝ такива празненства, че историята още помни Начо Културата, художниците Илияна Камбурова-Лячо, Димитър Киров и съпругата му балерината Русалия, които вдигат цял Пловдив във въздуха с шумните си соарета и безкрайни веселби.

През 1967 г. Катя и Слона сключват брак. Решават да го направят тайно, защото са много „неудобни“ с репутациите си пред властите на „неуправляеми“ и „инакомислещи“. Но купонът по повод тяхата любов в „Алафрангите“ е така епичен, че всички разбират за него. След това Катя е разпределена в театъра в Добрич. Слона я следва, а двамата живеят там като в приказка, полята с много водка и малко чай. Чаят е чест гост в малката им квартира, където Паскалева учи ролите си, Божилов рисува, а парите никога не стигат, защото най-често са похарчени предишната вечер в шумни купони и почерпка на верни приятели. Най-легендарната история е тази от 17 декември 1967. Начо Културата е наредил 33 акварела на Георги Божилов Слона в „Червеното пони“, а това е първата изложба в Стария град. По това време Слона е при Катето в Добрич. Те отново са без пукната стотинка и няма как да дойдат в Пловдив за откриването, защото дори нямат пари за билет. Начо Културата на прага на нервна криза събира пари (от всеки по нещо) и ги изпраща на бедната двойка. Картините са подредени, поканите разпратени и всички тръпнат в очакване. Тогава обаче влюбените отново не пристигат, защото чисто и просто сядат и пръсват получените пари за купон с други видни театрали в Толбухин, а на следващия ден изложбата е открита без художника.

След около десетина години съжителство Георги Божилов и Катя Паскалева се разделят. Раздялата е лека, също като любовта им. Без драми, ненужни обяснения и излишна показност. Причините са много, като основната е, че Катя се влюбва в документалиста Иван Росенов.

Слона умира в катастрофа на 30 май 2001 г., а Катя научава вестта в българското посолство в Париж, където е за операция на рак на гърлото. Там тя е с Иван Росенов, но когато чува фаталната вест, просто излиза от стаята. Малко по-късно Иван Росенов я намира на колене пред една от картините на Слона, окачени в посолството.
Катя си отива от този свят на 23 юли 2002 г., едва на 56 години. Накрая изгубва гласа си и записва мислите си на малки листчета, които по-късно Росенов издава в книга.
Катя Паскалева е определяна от мнозина като най-талантливата българска киноактриса, а ролите ѝ в „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“ са записани в златната ни филмова класика.