Скандални тайни на Бриджит Бардо лъсват във филм

Париж тръпне в очакване. Фестивалните среди са в напрежение, а модните блогове вече съставят класации на „най-драматичните сцени“. Причината? Предстоящият документален филм за Бриджит Бардо (90), озаглавен „Бардо“, който обещава да разкрие интимния свят на жената, превърнала се в секссимвол на 60-те и 70-те и на свободата, която плаши.

Филмът, режисиран от млада френска документалистка с мания по архиви и неиздавани дневници, използва непоказвани до момента писма, аудиозаписи и домашни видеа на звездата от „И Бог създаде жената“. В едно от тях със заглушен глас и оголена душа Бриджит казва: „На екрана бях Афродита. В живота бях изгубено момиче с перманентен грим и перманентна болка“.

Филмът не бяга от теми, които дълго са били табу. Разкриват се подробности за бурните ѝ връзки с Ален Делон, Серж Генсбур и загадъчен американски милиардер, чиято самоличност дълго е била прикривана. Но най-голямата изненада е серия от писма, изпратени до Жан-Пол Сартр, в които Бардо търси съвет за „изход от театъра на живота“.

„Никога не исках да бъда актриса – исках да бъда обичана без прожектори“, пише тя в едно от тях.
Създателите на филма споделят, че половината кадри не са били показвани на публика досега – включително сцени от моменти на нервни сривове, изповеди пред психиатър и дори домашни фрагменти, в които Бардо готви сама, босонога, в парижкия си апартамент, докато говори на котката си за „предателството на мъжете и славата“.

В края на филма зрителите ще видят кадри от днешния ѝ дом в Сен Тропе – пълен с животни, стари плакати и нито едно огледало. Актрисата, вече отдалечена от светлината на прожекторите, говори тихо, но с поглед, който още разплаква. „Светът ме създаде като фантазия. Но аз съм реалност. С всичките си рани и цялата си истина“.

„Бардо“ ще бъде показан за пръв път това лято, като прожекцията ще е придружена от дебати, лекции и специално писмо от самата Бардо, което ще бъде прочетено на финала. Очакванията са филмът да предизвика вълна от възхита, скандали и може би нова вълна от френски феминизъм.