Алчните търговци – най-големите противници на еврото  

Най-големите противници на еврото не са онези, дето викат по площадите, а тия, дето брутално, безотговорно и безмилостно вдигат цените. Така те отвращават хората, налагат им страха от това, което ще се случи след първи януари.

А че ще бъде страшно, в това вече никой не се и съмнява. Умишлено беше напрегната обстановката с непрекъснатото говорене за поскъпване след приемане на новата валута. И когато търговците лека-полека започнаха да вдигат цените без никаква съпротива и контрол от страна на държавата, написаното и изговореното се превърна в реалност. И то далеч преди еврото да влезе в портмонетата ни. Така най-бедната държава в ЕС има едни от най-високите цени на хранителните продукти. И то онези, които са от жизнена необходимост за оцеляването на българина и са неизменна част от хранителните ни навици: плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни изделия, хляб.

По магазините е ужасно само да гледаш цените, не да пазаруваш. Да не можеш да си закупиш ягоди, череши, кайсии – всичко е безбожно скъпо. Хората възвърнаха практиката от комунизма да пазаруват по четвърт, че и по стотина грама от даден продукт, колкото да хапнат. Често по улиците могат да се видят хора, хранещи се с банички или поръчващи си по една супа за обяд. В големите градове сякаш това е по-трудно забележимо, но извън тях все по-често има бедстващи. Най-засегнати са, естествено, пенсионерите, от тях близо една трета живеят с пенсии, по-ниски от прага за бедност. А това вече е катастрофално за оцеляването на човека. Към тази категория прибавете и масово безработните, онези с минималните работни заплати, милостиво наричани от медиите работещи бедни. Една картина, която разкрива колко назад сме във всяко едно отношение спрямо останалите бивши социалистически страни.

С другите европейци пък няма какво да се мерим, то база за сравнение просто няма. И сега хоп – еврото, ами то ни излезе вече през носа, как да го приемем нормално. Няма любов към лева, има неприкрит страх от това, което ще ни спретнат нашите, своите – онези, дето ще решат, че в мътна вода риба се лови. И дето ще ни смъкнат по три кожи от гърба. А държавата ще стои безучастно и ще ни приказва, че влизаме в клуба на богатите. Приказки за наивници.
 
Генади Стоименов, Пловдив