Хората да се ядосат за безводието, а не да ходят жадни и немити

Плевен – един от големите ни градове, жестоко страда от сушата. Безводието е обхванало и околностите му. Близо стотина хиляди души живеят при абсурдни обстоятелства това лято. Да бяха само те – да ги съжалиш и да им съчувстваш от все сърце. Ама така са още кой знае колко българи.

В Панагюрище кметът се обръща с послание към съгражданите си да не си мият колите и да не поливат градините си с вода, положението в историческия град било критично. И хората си траят, те от десетилетия си живеят така. Пият вода, която им доставят от Марица близо до Пазарджик. От ниското водата се качва нагоре с помпи по амортизиран водопровод. Наглед сложна ситуация. Само че по пътя за Панагюрските колонии се е ширнал нов язовир красавец. Сигурно има какво да се доработва по него, за да имат вода панагюрци. Там да съсредоточи усилията си панагюрският кмет, вместо да моли хората си да спрат да живеят нормално. Да изоставят отгледаното с много труд и пот.

И с другите кметове е така. Безброй телевизионни репортажи за безводие гледаме от години. И едно безсилие. Безсилна държава, безсилна местна власт, накрая безсилни и обезверени хора. А пък са членове на Евросъюза и на еврозоната почти. Жадни и немити, купуващи си вода от магазина, когато я има. Или точейки я от ръждивите водоноски от времето на Втората световна война. Затова българите трябва да са недоволни, да се ядосат и да си търсят правата, а не да се примиряват и да живеят в нечовешки условия. Някъде има зловещи режими на водоподаването. А някъде и това го няма. Живеят така, както не са живели бабите и дядовците им.
И партиите, управляващите, опозицията – политиците това да направят. Да очовечат живота на хората. Да ги накарат наистина да се почувстват горди българи най-напред и горди европейци след това. За съжаление, не му се вижда краят на това. И е крайно време да се създаде национална стратегия за преодоляване на последиците от глобалното затопляне, безводие, засушаване. Да имаме някаква визия в променящите се климатични условия. Не само за да ядем българските си плодове и зеленчуци, но и да живеем нормално като цивилизовани хора.
 
Петър Попов, Варна