Най-лошият враг на свободата е ситият и доволен роб

Винаги когато се замисля за ставащото в България, се сблъсквам с абсолютната истина, че „Най-лошият враг на свободата е ситият и доволен роб“. Казах си, такива в България дал не Господ, а управляващата върхушка. Вникнах и в ужаса на човешкия живот, в това как доброто винаги се осъществява с помощта на злото, истината с помощта на лъжата, красотата с помощта на грозотата.

Истината може да лежи заровена някъде с десетилетия, може някои да си мислят, че тя е погребана завинаги, но не. Винаги се допускат грешки и… в един неочакван момент истината излиза – за да отвори очите на милиони българи, живели и живеещи в жестока заблуда. Излиза наяве, за да ни каже, че в България никога не е имало истинска промяна, а контролиран преход. Преход, заченат с лъжа, манипулиран от самото начало. Не преход, а подмолен преврат, представен като демократична промяна.

Подкрепят промяната бившите не защото са я искали и са мислили за народа си, а само за да запазят властта си. Не са и помисляли за истинска демокрация, а са мислили как да бъдат обогатени „правилните“ хора, как да бъдат защитени интересите на старата номенклатура.

Нима е имало наказания за грешките и престъпленията на старата система? Нима българите видяха бързи, качествени реформи във всички сфери и институции, нима бе прочистена системата? Но в политиката няма истина, има само интереси. В света на властта няма непрекосновени, няма приятели. Знаеш ли много, търсиш ли истината, се превръщаш в проблем. 36 години в България не се създава демокрация, а избуява и се развива олигархията. Никога не е имало истински преход, просто демокрацията е била „фасада за запазване властта на старите елити“. Моделите на манипулация, на използване на страха и съмнението, моделите на контрол на информацията за постигане на политически цели са използвани безочливо преди, а през последните 36 години се усъвършенстват и използват с още по-голяма наглост. Няма лоялност, има само интереси. Няма приятелство, има временни съюзници с общи интереси. Но 36 години обществото не реагира, за жалост.

И логично си задаваш въпроса: Колко от следващите „демократични“ промени са били истински, колко от политическите кризи са били спонтанни и колко режисирани, колко и кои са били истинските управляващи България? Имената се сменят, технологиите се усъвършенстват, но същността остава същата – властта се крие зад фасадата на демокрацията и истината все още се задушава с лъжи. Затова се моля: Дано това, което все още не ни е убило, да отвори очите ни и ни направи по-смели и по-дейни!
 
Валерия Стефанова