Парламентарният театър е срам за държавата  

Всичко в България е с главата надолу. Такова чудо никога не е имало. Развълнува ни, допадна ни картината на тази страшна действителност, нарисувана от един български журналист: „Почтеността отдавна е превзета от покварата. Поквара, превърнала се в диктат, функциониращ като модел на власт, която развращава всеки домогнал се до нея. Уж за добро, уж за постигане на общи блага, на ред, на морал, на законност, на справедливост, но се изражда в грозни компромиси, в сребролюбие, в пошло лицемерие. Модел, който 34 години се повтаря до втръсване. Измама е промяната в конфигурацията“.

„Реформаторите бързо се сродяват с деформаторите“. Казано накратко, лъжа и лицемерие царуват на българска земя! Единият лъже, че създал партия за народа? Глупости! Създал е партия за личен имидж, за лична употреба и за кликата около него. Другият е готов да намери място на всеки под слънцето, изживявайки се като Всевишен? Трети твърди: „Аз ще се стремя да пазя правото, дори от закона“. 17 години показа как и за кого пази това право и как се справя с всичко. Цитирани от госпожата, тези думи звучат фалшиво и неискрено. Не може да е друго, защото всички знаем, че „верният войник“ на генерал Б. Б. влиза в КС, за да е спокоен и сигурен генералът в изхода на важни за него дела. Тези игри с основание будят възмущение в юридическите среди и отвращение сред будните хора. На следващия оптимизмът, гордостта и възхитата ни идват в повече, защото се разминават с обещанията, дадени пред избирателите. Не съзнават, че с всички свои изпълнения непрекъснато свалят пласт след пласт от многослойните си маски.

Знам, Оруел казва, че е „трудно да казваш истината във време на универсална измама“. Въпреки това как да премълчиш факта, че е достатъчно да погледнеш само очите на всички тези сребролюбци – изцъклени, сякаш ще изскочат от орбита, когато става дума за власт, за постове, за пари! Вгледайте се и ще се уверите. И въпросът е докъде ще стигне това политическо безочие? Срам за държавата ни е театър „240“! В него 37 са в час,14 са полуподготвени“ (К. Парамов). Останалото е пълнеж – безмълвен, безучастен, но достатъчно добре нагушен.
 
Валерия Стефанова, Лондон