„Дали ще завали сняг в края на септември – началото на октомври? Всичко е възможно, въпросът е колко е реалистично. Да, има такава вероятност. Шансът е минимален, но съществува. То е реално и Анджелина Джоли да ми се обади и да ме покани на вечеря. Шансът е 1 към 75 милиарда – има шанс, но едва ли ще стане“, шеговито сподели пред „Ретро“ проф. Георги Рачев по повод някои прогнози, че още в края на септември – началото на октомври можем да чакаме първия сняг.
„Това са „Метеообалканс“, които намериха „мекото място в средствата за масово поразяване“ – така ги наричаме с моите студенти. Има вероятност, но прогнозите са вероятности. Евентуално ще стане така или евентуално ще стане иначе и затова всяка една вероятност се оценява в някакви проценти или в някакви единици. Има вероятност при студено нахлуване към 28-29 септември във високите планини да е толкова студено, че да превали сняг. Сняг е валял и през август, макар и само с няколко капки на Мусала. Винаги е валял сняг по всяко време на годината на високите върхове, всичко зависи от атмосферната циркулация“, уточни пред вестника проф. Рачев и допълни:
„Големите модели – европейският и американският – казаха, че при определени условия има вероятност на над 2000 метра да превали първият снежец, който по всяка вероятност ще се разтопи в следващите няколко часа, но това няма голямо значение. Това не е нещо феноменално или изключително.“
Най-известният ни синоптик уточни нещо важно за прогнозите: „За да не гадаем, трябва една седмица по-рано да се види прогнозата, защото тогава вече се влиза в реалния седемдневен срок, когато мога да кажа конкретни температури и валежи за определено място. Иначе дотогава е – или ще вали, или няма да вали. Двата модела дават възможност за снеговалеж във високите планини на Балканите на над 2000 метра в този период. А след това остава на природата и атмосферната циркулация да решат какво ще се случи. Нито съм топломан, нито съм зимоман, не търся какво ще стане и какво ми се иска, а оценявам само вероятностите. Засега моите преценки са, че вероятността за сняг във високите планини е сравнително малка и пренебрежима, достойна за стандартната грешка“, категоричен е проф. Рачев.
„Има два големи модела заедно с китайския и на Масачузетския технологичен институт, които дават времето евентуално малко по-напред. Според тях зимата се очертава да бъде малко по-топла и малко по-дъждовна за нашия регион на Европа. В България и на Балканите се очертава по-топла зима, с около половин градус над нормата, и ще е с около 20% по-малко валежи. Това автоматично не означава, че няма да има студ, снеговалежи, снежни покривки и трупане на сняг по планините или заледявания по пътищата. Ще ги има, но те ще са за по-кратко време и ще се случват сравнително по-рядко в сравнение с минали климатични периоди. Това е реалната прогноза“, обясни метеорологът и допълни:
„Миналите зими бяха сред най-топлите в наблюдаваната история. Сега очакваме горе-долу 1 градус повече от нормалното. В такива случаи обикновено климатично се случва следното: долу в ниските райони, под 600 метра надморска височина, ще има повече валежи от дъжд, докато в планините валежите ще бъдат предимно от сняг. Тъй като количествата валежи ще са малки, още повече села и градове ще минат на воден режим. От два месеца казвам това и не спирам да го повтарям. И сега 300 хиляди българи нямат с какво да се измият, няма с какво да си сготвят чорбичката и няма с какво да се изкъпят, защото чакаме Господ да пусне вода. Не пусна Господ вода.
Трябва да се случи така, като в старите времена – дъждът тихо, кротко да напои земята. Това е важно за реколтата. Такъв валеж трябва, за да можем да засеем есенниците. Тази година 6 милиона тона пшеница изкара България. Много хубава реколта. Ще бъде много тежко положението с царевицата и слънчогледа – лоша реколта. Но сега трябва да вали, особено през октомври, за да може, като изпръхне земята, да се засеят есенниците, да дръпнат, да се закалят и като падне снегът, да не измръзнат. „Ние сме във времето и то е в нас, както е казал Васил Левски“, завърши проф. Георги Рачев.
