Избори 2026-а: Мисията президент невъзможна  

След като президентът Радев внезапно извади от ръкава си зайчето със злополучната идея за референдум за еврото, темата с предстоящия президентски вот праз 2026-а веднага се завъртя в медийната центрофуга. От дума на дума, от име на име стана ясно, че изборът на следващия български президент е формула, за която няма решение. Дори букмейкърите не смеят да предложат залози с имена по президентската тема. Вероятно има защо.

На първо място, изборът на български президент практически е непредвидим, защото се подчинява на желязна закономерност. Всичките досега петима президенти след 1989 г. бяха избрани не заради личните им качества, а заради фатални грешки на съперниците им. Или след задкулисни политически договорки. Което няма как да бъде предвидено и от най-вещия оракул, камо ли от социолозите.

През 1991 г. Желю Желев – кандидатът на СДС, стана президент само защото БСП на Луканов съзнателно издигна срещу него абсолютно неизбираемия Велко Вълканов с цел да провали в парламента избора на харизматичния д-р Дертлиев, безспорният фаворит за държавен глава тогава. Ако докторът бе станал президент, това щеше да е краят на БСП, тъй като цялата ѝ членка маса би отишла във вече президентската социалдемократическа партия на Дертлиев.

В бунтовната 1996-а изпадналата в нокдаун БСП издигна срещу малко известния Петър Стоянов родения в САЩ Георги Пирински, което обстоятелство по-късно го дисквалифицира от състезанието. Наложи се да бъде заменен с почти неизвестния културолог Маразов, с което БСП съзнателно или несъзнателно предаде и този президентски избор. И до ден днешен не е ясно – дали това бе чутовна глупост или подъл заговор.

След Стоянов дойде Георги Първанов. Гръм от ясно небе! Той стана президент през 2001 г., след като изненада всички социолози и най вече себе си. Лидерът на БСП се кандидатира от отчаяние, защото трябваше да подаде оставка по причина катастрофалния провал на партията му на изборите, останала трета след СДС и царя. Чудото се случи, когато абсолютният фаворит Петър Стоянов, изкарал един приличен мандат, сформирал добър екип, направи фаталната грешка няколко дни преди вота да извади театрално пред камерите един уж секретен доклад на службите, насочен срещу главния му съперник Богомил Бонев. Всъщност „секретният“ доклад го имаше половин София, включително и аз самият, но отлежаваше в редакцията на в. „Монитор“ тогава, защото агенти от службите ни светнаха, че докладът е абсолютно менте. Това стана ясно още на сутринта след тв издънката на Стоянов. Не си спомням вече дали пасквилът не беше изготвен от хората на един генерал, подвизаващ се днес в парламента, а тогава в контраразузнаването. Тъй или иначе скандалът бе чутовен. Стоянов загуби спечелена игра с каре аса в ръка, а Първанов вместо в оставка влезе в президентството, за да се наслади на 10-те си най-приятни години в политиката.

През 2011-а в апогея на ГЕРБ в президентската институция влезе успешният предприемач и не лош министър на регионалното развитие, но пълен аджамия в политиката Плевнелиев. Тогава управляващите и магаре да бяха издигнали, и него щяха да изберат. Все пак Борисов не издигна магаре, а Плевнелиев. Но и той се нуждаеше от грешка на противника. И БСП пак я направи. Срещу него се явиха нехаризматичният Ивайло Калфин с вицепрезидент харизматичният любимец на народа Стефан Данаилов. Според социолозите, ако беше обратното, нямаше да бъде избрано нито магарето, нито Плевнелиев. А последният щеше да е построил досега още няколко бизнес парка като софийския, който наистина е хубав.

2016-а отекна най-голямата президентска изненада в лицето на известния само в армията ген. Румен Радев. Кой го е предложил на Корнелия, дали му е помогнал дългогодишният разузнавач на СССР и Руската федерация ген. Леонид Решетников, и досега не е, а вероятно и никога няма да стане ясно. Но че ген. Борисов и ГЕРБ де факто му удариха едно рамо, изправяйки срещу него най-неизбираемия си кадър – семплата Цецка Цачева, е вън от съмнение.

ПП-ДБ първи се възпалиха по президентската тема и обявиха, че ще правят грандиозна конференция с над 100 души демократични общественици, които да излъчат невиждан досега кандидат-президент. Кой знае защо обаче, най-напред се завъртя името на писателя Захари Карабашлиев като обединителна фигура на цялата ляволиберална и жълтопаветна общност. Очевидно политическата му платформа ще бъде сходна с литературната му – приобщаването на простите българи към просветена Европа. Няма лошо. До деня на вота обаче нашенците едва ли ще имат време да поумнеят дотолкова, че масово да гласуват за него.

Ако либералите ще цакат с писатели, защо не пробват с Иво Сиромахов например? Той е с много по-подходяща фамилия. Особено на фона на актуалната статистика на НСИ, че 1,3 млн. българи живеят под прага на бедността. Истински сиромаси за оплакване. По тази линия сценаристът на Слави, по съвместителство и писател, би могъл да събере по-сериозен вот. Поне от Йоло Денев със сигурност.

А може направо да скочат в дълбокото с най-модния сега Господинов. Тъкмо ще използват наградените му с евроатлантически орден времеубежища, ако Русия ни нападне с тактическо ядрено оръжие като неприятелска страна. Така ще може да разбере и колко е реалният брой на читателите му.

Но ако оставим шегите настрана, ясно е, че от писателските храсти няма да изскочи президентски заек. За съжаление, и от политическите шубраци – също.

Борисов веднага отрече категорично, че ще се кандидатира за президент, защото силата му била в изпълнителната власт. Но известно е, че като кажем ГЕРБ, разбираме Борисов и като кажем Борисов, разбираме ГЕРБ. Там друг кандидат няма и по дефиниция не може да има. Справка: катастрофата преди 9 години с Цецка. Но и да има, кой ще го подкрепи, с изключение може би на новото начало и със сигурност на последните изнасилени (да гласуват) червени бабички на БСП? Крайно недостатъчно.

И лидерът на „Възраждане“ Костадинов въпреки личните му ораторски качества е неизбираем за държавен глава. Националистическият електорат в България никога не е надхвърлял 300-350 хил. Българинът не обича крайните партии и изхвърляния. Той си е свикнал, както се казва – со кротце, со благо и со съвсем малко кютек. От византийско робство ни освободиха братята Асен и Петър, които според повечето историци са с кумански произход, в най-добрия случай българо-кумански. Турското робство гърците го отхвърлиха още през 1832, Сърбия през 1830 (де факто през 1804 г.), а ние се снишавахме и назлъндисвахме чак до 1878 г. – докато Руската империя, добра –лоша, изгони турците от българските земи. Това е положението, г-н Костадинов, с национализма и героичния и свободолюбив български народ. Да се очаква догодина няколко милиона българи да си зарежат рахата и да се юрнат да ви избират за президент с всичките непредвидими последствия от това е чиста утопия.
А ако все пак БСП издигнат свой кандидат? Смях в залата. Там по-скоро се чака попът да ги опее… Особено след като в пълно съзнание гласуваха видният отвсякъде еднакво Йорданов да влезе, по-скоро да излезе на заслужен отдих с десетина бона пенсия в Комисията по досиетата. Същият, който през 1990 г. ги пращаше в Сибир и искаше да забранява партията им.

Етническите турци по правило не издигат кандидат за президент, а подкрепят друг.

Шансът Радев да лансира някой свой фаворит или фаворитка като свой наследник, който да спечели изборите, също е нулев.

Ами, то излиза, че на практика не може да бъде избран президент! Какво правим тогава? Ами каквото правиха нашите предци след Освобождението от турско робство. Тръгнаха да търсят цар из Европа. Въпреки че заветът на Левски бе да изградят чиста и свята република… Както и да е, забравили са. По-важното е, че в момента около 2,5 млн. българи са се изнесли от отечеството ни любезно и живеят, работят и се реализират в чужбина. Ако всички те, които несъмнено са по-кадърната и по-виталната част от нацията, се обединят и издигнат от своите среди един общоприет, доказал себе си, авторитетен кандидат за „Дондуков“ 2, могат без проблеми да си го изберат още на първи тур.

И със сигурност ще е по-читав от тукашните политически ментета.