Киноиконата Бриджит Бардо си отиде на 28 декември на 91-годишна възраст. През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век тя бе сред най-известните секссимволи в света. След последния си филм през 70-те Бардо обявява света на киното за „прогнил“ и се оттегля от светлината на прожекторите, за да се отдаде на борбата за правата на животните.
Брижит Бардо е родена на 28 септември 1934 г. в Париж. Изкусителката пленяваше зрителите, превръщайки се от сладко момиченце в моделските си фотосесии в сексбогиня във филмите си.
Но славата я тласка към дълбока депресия, четири опита за самоубийство, четири брака, над 100 любовници и нежелана бременност с последвало трудно раждане, пише „Дейли мейл“. „В играта на любов тя е колкото ловец, толкова и плячка“, казва Симон дьо Бовоар в биография на френската актриса, озаглавена „Бриджит Бардо: Животът, легендата, филмите“.
Родена в заможно парижко семейство, Брижит живяла в елегантния 16-и район на Париж, близо до Айфеловата кула. „Бри“, както я наричали родителите ѝ, била записана на уроци по балет от майка си Мари-Жан, както и на курсове за модели. Бри се появява на корицата на списание Elle през май 1949 г. в първия си моден ангажимент.
Образът ѝ на сладко момиченце се развива след първите ѝ дни в модния бизнес, когато среща Роже Вадим – асистент на режисьора Марк Алегре. Вадим бил изпратен от шефа си да види 16-годишното момиче във връзка с проект за нов филм. Бардо не получава ролята, но двамата с Вадим мигновено се влюбват лудо. Започнали да се срещат тайно, а по-късно и явно против волята на родителите ѝ, които заплашили да я изпратят в Англия. Те омекнали едва когато Бардо опитала за първи, но не за последен път да се самоубие, но били категорични, че двамата не могат да се оженят, докато тя не навърши 18 години. Сватбата ѝ с Вадим е в Париж на 21 декември 1952 г. и това е последният път, в който Бардо се появява в консервативно облекло.
След четири години в киното Брижит снима десетина филма, които са забелязани благодарение на нейната красота и сексапил. Първият филм на Вадим като режисьор – „И бог създаде жената“, от декември 1965 г. с участието на съпругата му и звездата Жан-Луи Трентинян променя всичко. Той постига светкавичен успех, а актьорите се сдобиват с международна известност. Филмът слага край на брака на Бардо с Вадим, след като тя се влюбва в Трентинян. Четири години след бляскавата си сватба в катедралата „Нотр дам“ в Париж Вадим и Бардо се развеждат.
Бардо била лудо влюбена в Жан-Луи Трентинян, който също се развел със съпругата си. Двамата живели заедно две години, но след това фриволната сексбогиня започнала връзка с женения Жилбер Беко и Саши Дистел. Тя винаги първа си тръгвала от всяка връзка. Самата Бардо признава, че имала над 100 любовници.
Жак Шарие е вторият ѝ съпруг и баща на детето ѝ. Още когато разбира, че е бременна, на 25 години, кинозвездата с възходяща кариера започва да мисли за аборт, но по онова време във Франция това е забранено. Родителите ѝ и Шарие с мъка я убедили да не прекъсне бременността. За звездата растящото в корема ѝ момче било като „раков тумор“.
Актрисата признава, че не е била влюбена в Шарие и не е вярвала, че ще останат цял живот заедно, но се страхувала да остане сама с дете на ръце. Той обаче се оказва доста тиранична натура. Когато на бременната Брижит ѝ предлагат да играе във филма „Истината“, тя е много щастлива – ролята е трагична и може да има благоприятен ефект върху по-нататъшното развитие на нейната кариера. Но новият ѝ съпруг Жак е бесен и се опитва да ѝ забрани да се снима във филми. Мъжът скъсва сценария и заключва Брижит в стаята ѝ. Тогава я спохождат най-страшните мисли, включително за самоубийство.
„Исках да се освободя – във всеки смисъл на думата – исках и не можех, тъй като бях затворник на твърде известното си име и собственическата природа на Жак, затворник на тялото си, лицето си, детето си“, пише Бардо за онзи съдбовен ден, когато поглъща опаковка с приспивателни. Актрисата се люшка между живота и смъртта цяла седмица, но оцелява, както и бебето ѝ. Отношенията ѝ с Жак се влошават, той не я пуска да излиза, дори ѝ вдига ръка. След един удар тя пада върху вратата на килера. Преследвана от фотографите, Брижит не може дори да отиде в болница и се налага да обзаведат цяло родилно отделение вкъщи.
Никола се ражда на 11 януари 1960 г. и майката настоява веднага да го отведат. „Отхвърлих детето си! Той беше като тумор, който се хранеше с мен, който носех в подутото си тяло и чаках толкова дълго благословения момент, когато най-после ще се избавя от него“, признава тя.
Старият приятел на Брижит Жером Бриер ѝ предлага да направи красиви снимки с малкия си син и тя неохотно се съгласява, защото така ще ѝ е по-лесно да се отърве от фотографите. Брижит не иска да кърми Никола и самата гледка на бебето ѝ напомня за онези ужасни дни и месеци, които е преживяла. Той винаги плаче, когато тя го взема на ръце, затова постепенно престава да го прави, а го оставя изцяло на грижите на баща му, бавачки и роднини.
Времето минава и красавицата започва бурен роман с партньора си във филма „Истината“ Сами Фрей. Това в крайна сметка води до развод с Жак Шарие. Бившият съпруг взема детето и го дава на сестра си, тъй като се налага често да отсъства. Жената се притеснява, че Никола ще бъде травматизиран от лекомислието на майка си, затова решава, че момчето ще бъде по-добре с нея.
На 26-ия си рожден ден Брижит отново опитала да се самоубие, като погълнала цяло шишенце с приспивателни и разрязала китките си във вилата си в Ница. „Не съм създадена да бъда майка. Зная, че е ужасно да признавам това, но не съм достатъчно зряла, за да се грижа за дете“, споделя Бардо няколко години по-късно.
Брижит отново е тласната към депресия от същите медии, които постоянно я възхваляват. Тя мразела ордите от репортери, които я следвали по петите и я разкривали безмилостно.
Бардо има връзки с колегата си Уорън Бийти, музикантите Серж Гинсбург, Нино Ферер, Баб Загури, преди да се омъжи за третия си съпруг – германския милионер и плейбой Гюнтер Закс в Лас Вегас. Закс спечелил сърцето ѝ, като обсипал дома ѝ в Сен Тропе с рози, пуснати от самолет.
Брижит напуска киното през 1973 г., „за да не се случи така, че киното да я напусне. Това е много типично за Бардо – да поема инициативата и да продължава напред“, разкрива биографичната ѝ книга.
Самотна и нещастна, тя се омъжва за четвъртия си съпруг Бернар д-Ормал през 1992 г. Бизнесменът е бивш съветник на крайнодесния Национален фронт. Изглежда, в негово лице тя най-накрая среща голямата любов, защото остават заедно до смъртта ѝ.
Все още няма коментари