Духът на дете от сиропиталище стряска в изоставена сграда

Сараево, юни 2024 г. Работници, наети да ремонтират стара жилищна сграда на улица „Краля Томислава“, прекъсват работата си, след като няколко пъти подред, в различни дни и при различни смени, са чули отчетлив детски плач, идващ сякаш от пода между етажите. Според показанията им звукът бил глух, приглушен, но различим, наподобяващ хлипане, което продължавало няколко минути, после секвало рязко. Първоначално предположили, че това е уличен шум, но плачът се чувал и нощем, при пълна тишина и при затворени прозорци.

Сградата, построена през 1910 г., е била дом на няколко поколения жители. След избухването на войната в началото на 90-те тя частично е изоставена, а според наскоро открити документи от Червения кръст за кратко е била използвана като временно убежище за деца, останали без родители по време на обсадата на града. Тогава в подземието ѝ според записките е било организирано неофициално сиропиталище под ръководството на доброволци и монахини. Регистрирани са били 17 деца, но по-късно, когато мястото е евакуирано, в списъците са отбелязани само 16 изведени.

Тази липса е била игнорирана или отдадена на административна грешка. В следвоенните години подземието е било запечатано, а достъпът до него – ограничен поради риск от срутване. Сградата продължила да функционира като жилищен блок до 2012 г., когато е напълно затворена заради конструктивни проблеми. До началото на ремонта мазето е стояло непокътнато повече от 30 години.

При последвалия оглед на пода между първия и втория етаж екипите попадат на кухо пространство, зазидано зад един от парапетите на стълбището. Там, сгушена в ъгъла на тясно помещение без вентилация и осветление, е открита стара детска играчка – плюшено мече с липсващо око. До него – изрисувани с въглен по стената груби, треперещи изображения на човешки фигури с кръстчета върху лицата. По стената имало и имена. Едно от тях се повтаряло няколко пъти: „Едина“.

След намирането на тези следи местната полиция потвърдила, че сред децата в приюта е имало момиче на име Едина Х. – на около 6 години по онова време. Нейната съдба е била обект на кратко разследване през 1996 г., но поради липса на свидетели и унищожени документи от периода на конфликта делото е било прекратено.
Звуков инженер от университета в Сараево бил извикан да направи акустичен анализ в сградата. Според неговия доклад в помещенията няма техническо или природно обяснение за „регулярния, отчетлив детски звук с плачлив характер“, записан в три различни дни. Най-обезпокоителното било, че хлипането е записано на аудиоапаратурата, но не е съпроводено с какъвто и да е физически източник.

След публикуването на тази информация сградата привлича интереса на медии и паранормални изследователи. Група местни активисти настоявали тя да бъде превърната в мемориал за децата, изгубени по време на войната, включително и за онези, които така и не са открити. В същото време собственикът на имота заявил, че няма да позволи повторно отваряне на подземието, твърдейки, че „там има нещо, което не бива да бъде безпокоено“.
Съседи споделят, че винаги са смятали сградата за „особено тиха“ през нощта. Една от живелите там възрастни жени си спомня как често чувала стъпки в коридора, когато всички други апартаменти били празни. Тогава го приписвала на възрастта си. След това обаче не била толкова сигурна.

Сградата остава необитаема, а ремонтните дейности са били временно прекратени.