Сред вечната замръзналост на Якутия гигантски медени котли ту се появяват, ту изчезват. Това явление всява смут сред изследователи и местното население, което смята мястото за прокълнато, а според мнозина въпросните големи метални полусфери са кораби на извънземни.
За пръв път котлите са описани през 1853 г. от географа и етнограф Ричард Маак, който води експедиция из Сибир, в това число и по течението на река Волюй, ляв приток на Лена. Той говори за гигантски котел от метал, който прилича на мед и е наполовина вкопан в земята, а в него има обширно място. Според Маак в местните легенди се описват множество произшествия с тези котли и ловците ги избягват. Вярва се, че който пренощува там, се разболява. А ако остане в даден котел за по-дълго от една нощ, дори умира.
Наричат феномена Якутски котли. Тъй като ту се появяват, ту изчезват, никой не знае с точност колко на брой са. За населението на тази част от тайгата това е дяволско място и от незапомнени времена го наричат Долината на смъртта.
Тайгата на Якутия е сред най-студените и усойни места през зимата. Влизали във феномена Якутски котли казват обаче, че в тях температурата винаги е над нулата и там мразът не властва. Но никой не е прониквал в подземната им, вкопана част. Местни хора разказват още, че дяволските котли веднъж на 100 години бълват огнени кълба.
Според изследователи обаче много вероятно е да става дума за космически кораб. Вероятно тези котли „изчезват“, защото трудно може да се определи местоположението им. Там трудно достигат съвременните телекомуникации и джипиесите невинаги са достатъчно надеждни. Компасите се объркват заради силното магнитно поле и не могат да дадат точни данни за посоките на света. А заради промените в климата и глобалното затопляне полетата на вечния мраз изчезват и се трансформират сред блатата, появяват се кални свлачища и заличават всичко.
През 2011 г. е проведена последната засега експедиция в района. Тя е по протежението на река Олгуйдах, която е ляв приток на река Ахтаранда, която пък от своя страна е приток на Волюй. Тази експедиция не е успяла да намери нито един котел. Някои изследователи смятат, че явно явлението от якутската Долина на смъртта е само във фолклора и легендите. Но пък други веднага им опонират, че може би става дума наистина за кораби на извънземни и те са си заминали от тези места по една или друга причина.
През 2006 г. в района минава чешка експедиция. Нейният предводител Иван Мацкарле съобщава: „Местните твърдят, че Долината на смъртта всъщност е цяла верига от такива местности по поречието на реката. За да проучим този 200-километров участък, го разделихме на няколко части. Спряхме на предварително планираната точка, разположихме лагер и започнахме търсенето. За въздушно разузнаване избрахме мощен моторен парашут. Нашият пилот Павел прелетя над тайгата, засне интересни райони. „Намерих го!“ – чу се един ден радостният глас на Павел, който кацна близо до лагера. На изток от реката той видял много необичайни кръгове. Скупчихме се около фотоапарата му и започнахме с нетърпение да надничаме в най-новите снимки. И наистина сред горската зеленина се виждаха абсолютно правилни концентрични кръгове. Определихме координатите им, радвайки се, че явно сме открили Якутските котли. А когато снегът се стопи, открихме второ подобно място на няколко километра надолу по реката“.
По-късно обаче котлите изчезват от мястото. Не са намерени нито от експедицията през 2008 г., нито от тази през 2011 г.
В архива на библиотека в Якутия се пази писмо от човек на име М. П. Корецки от Владивосток. Ето фрагмент от него:
„Видях седем такива котела. Всички те изглеждаха абсолютно загадъчни: първо, размерът им – от шест до девет метра в диаметър. Второ, изработени от неизвестен метал. Металът не може да се надраска дори с наточено длето (опитах неведнъж). Дори върху стомана чук би оставил забележими вдлъбнатини, а този метал отгоре е покрит със слой неизвестен материал, подобен на шкурка. Кладенци със стаи, които да отиват надълбоко, за които се говори в местните легенди, ние не сме срещали.
В един от „котлите“ нощувахме цялата група (6 души). Нищо лошо не сме усетили, тръгнахме си спокойно, без каквито и да било неприятни произшествия. Никой не се разболя сериозно след това. Но три месеца по-късно на един от моите познати напълно му окапа косата. А на мен на лявата страна на главата ми (на нея спах) се появиха три малки ранички, всяка с размер на барутена главичка на кибритена клечка. Лекувах ги цял живот, но и до днес не са минали“.
Уфолози са на мнение, че в Долината на смъртта е разположена база на извънземни, които изследват Земята в автоматичен режим и я пазят от катаклизми. Но е възможно и странните съоръжения да се явяват спасителни капсули на извънземни кораби, претърпели катастрофа.
Все още няма коментари