Има много зловещи замъци и къщи в Обединеното кралство, които всяват страх у местните жители, но имотът на „Бъркли стрийт“ №50 в британската столица се слави като най-страшният. Къщата, разположена в квартал „Мейфеър“, се е превърнала в едно от най-известните места в Лондон, което ежегодно привлича туристи, надяващи се да се срещнат с мистериозните ѝ обитатели. Поредица от мистериозни смъртни случаи и смразяващи легенди за призраци допринасят за славата на прокълнатия дом.
Историята на имението на площад „Бъркли“ датира от 1740 г. През 1859 г. човек на име Томас Майърс става новият собственик на имението на площад „Бъркли“. Според легендата г-н Майърс бил богат човек, свикнал да получава всичко, което може да иска от живота. Но един ден се влюбил в момиче от бедно семейство и поискал тя да стане негова съпруга. Въпреки че бил толкова изгодна партия, девойката отхвърлила предложението му и разбила сърцето му. Съкрушеният мъж се преместил в дома на „Бъркли“, където бавно започнал да губи разсъдъка си. Зарязал бизнеса си, заключвал се на тавана и постепенно прекъснал връзката с външния свят. Слугите, които работели в дома му, споделяли, че излиза само нощем и скита по коридорите на имението в пълен мрак, издава странни звуци, не яде почти нищо и не общува с никого, а освен това проявявал интерес към окултната литература.
Томас живял така няколко години и най-накрая полудял напълно. Умира в таванското помещение и съседите му чак след известно време разбират, че него го няма.
Именно с тази смърт започва и нова глава в историята на къщата – хората започват да забелязват, че имението е наситено с негативна енергия, и стигат до извода, че случилото се с Томас Майърс не е обикновен инцидент. След като проучват биографиите на предишните собственици, загрижени лондончани научават за поредица от мистериозни смъртни случаи – според оцелелите данни около 1780 г. в къщата живяло младо момиче, чийто чичо я малтретирал, след което тя скочила от прозореца на тавана на четириетажната сграда и умряла. Има и версия, че друго момиченце починало на тавана – според легендата детето било убито от иконом, който страдал от психическо разстройство, а трета теория гласи, че млад мъж починал в стая на последния етаж, заключен там от собствения си брат – младежът не издържал на изолацията, полудял и се самоубил.
Нито една от версиите не може да бъде потвърдена с факти, но след смъртта на г-н Майърс хората започват да избягват къщата и я смятат за прокълната. Въпреки зловещата ѝ репутация малко след известно време в имението се нанася ново семейство – богат член на аристокрацията и двете му дъщери, едната от които сгодена, в очакване на сватба. Един ден момичето кани на гости годеника си, капитан Кентфийлд, на когото позволили да остане и през нощта. Бащата на девойката наредил на прислужницата да подготви единствената свободна стая на тавана за госта. Няколко минути по-късно всички присъстващи чули див писък, а когато станали, видели прислужницата да лежи на пода. Тя непрекъснато повтаряла като в транс: „Не позволявайте да ме докосне“. Същата вечер била изпратена в психиатрична болница, където скоро починала.
През 1887 г., когато корабът „Пенелопе“ пристига в Лондон, двама моряци – Едуард Блъндън и Робърт Мартин, след като са злоупотребили с доста алкохол в едно от местните заведения, решават да прекарат нощта на тавана на имението на площад „Бъркли“. Според една от версиите те чули за легендата ѝ, не вярвайки на историите за духове и призраци, решили да опровергаят слуховете и умишлено наели тази конкретна стая. Посред нощ моряците били събудени от странни звуци – те видели странна фигура на вратата, която бавно се движела към тях. Както по-късно споделил Робърт, в стаята имало ужасна воня – те ясно усетили миризмата на гниене, която се излъчвала от призрака. Когато зловещата фигура пристъпила в стаята, Едуард Блъндън извадил пистолета си и го насочил към духа, който веднага го нападнал. Уплашен до смърт, Робърт изтичал навън, за да повика помощ. Когато полицаите влезли в стаята, Едуард вече бил мъртъв. След този инцидент жителите на града започнали да вярват, че духът на починалия Томас Майърс обикалял къщата, тъй като така и не успял да намери покой след смъртта си и сега търсел жертви сред живите.
Все още няма коментари