Родопите винаги са били обвити в тайнственост – гъсти гори, дълбоки дерета и стари предания, които и до днес карат местните да вярват, че в тази планина има нещо отвъд човешкото. Сред най-силните легенди са тези за самодивите – вълшебни девици, които излизат нощем да играят хоро по поляните и около изворите и чиято красота е толкова нереална, че може да смае и най-смелия мъж.
Хората ги описват като високи жени с дълги руси или черни коси, сплетени с цветя, облечени винаги в бяло. Вярва се, че се появяват в най-светлите нощи – около Еньовден или на поляните след дъжд, когато въздухът е чист и тревата блести от капки. Техните песни не приличат на човешки – звучат кристално, сякаш идват от друг свят, и който ги чуе, може да се изгуби завинаги в гората.
Местните често разказват истории за срещи със самодиви, които предават от поколение на поколение. Един стар овчар от Гела например твърдял, че като младеж чул мистични гласове край лунна поляна. Когато се приближил, видял група млади жени, които играели хоро, а земята под краката им сякаш светела. Внезапно една от тях срещнала погледа му и от този ден нататък животът му никога не бил същият – тялото му отслабнало, но за сметка на това развил необяснимо познание за билки и започнал да лекува хората в селото. Жителите на Гела вярвали, че самодивата му е отнела силата, но е оставила дарба в замяна.
В Широка лъка се разказва за млада жена, която в началото на миналия век тежко се разболяла и дълго време не ставала от леглото. Една нощ сънувала три девици с венци на главите, които я отвели до планински извор и я накарали да пие вода. На сутринта тя станала сама за пръв път от месеци, а състоянието ѝ започнало да се подобрява с всеки изминал ден. Местните хора били убедени, че самодивите са я изцелили, и оттогава изворът бил почитан като лековит.
Има и по-тревожни истории. Родопски ловци споделят как в нощите на пълнолуние чуват женски смях и песен дълбоко в гората. Един от тях – млад мъж от Девин, разказал, че решил да последва гласа, мислейки, че е изгубено момиче. Когато навлязъл по-дълбоко, видял женска фигура в бяло, но когато се приближил, тя изчезнала като дим. След тази нощ човекът дълго време бил болнав и неспокоен, а роднините му вярвали, че самодивите са го „засегнали“, защото е нарушил техния свят.
Дори и днес в някои родопски села хората избягват да излизат навън през нощта около Еньовден и държат децата си далеч от горските извори след залез. Смята се, че песен в планината посред нощ е знак, че самодивите играят и ако някой се осмели да ги обезпокои, може да остане завинаги белязан.
Все още няма коментари