В Западна Африка, недалеч от границата между Того и Бенин, се намира селото Агье, разположено край брега на езерото Того. В него има острови, които местните наричат „дома на духовете“, а всяка лодка, която се приближи до тях, бива благословена… или прокълната.
Млада жена от селото на име Аниса била научена да връзва рибарски мрежи още от дете. Когато в селото пристигнал мъж от Ломе – Жан-Марк, обучен санитар, който работел по хуманитарна програма за чиста вода, Аниса видяла в него всичко, което ѝ липсвало: знание, самочувствие, светлина. Жан-Марк бил учтив и усмихнат, но не отвръщал на вниманието ѝ. Сърцето му било далеч, при жена от града. Аниса страдала в тишина. Говорела със сестра си и майка си, но никой не намирал думи, които да утешат любов, изсъхнала, преди да разцъфти.
Една вечер, при залез, тя отишла при старата Танво – лечителка и знахарка, която живеела в края на селото. Баба Танво била уважавана, но и страховита – хората казвали, че е свързана с водата чрез древна сила, предавана само на жени, родени под тъмна луна. Аниса поискала помощ. Не да причини зло на Жан-Марк, а да го върне. Да го направи неин. Танво извадила от една урна вуду кукла – малка фигура, изваяна от речна глина, обвита в нишки плат и треви. „Ще я потопиш във водата преди разсъмване. Ще произнесеш името му три пъти. Но помни – водата никога не дава, без да вземе“.
Аниса извършила ритуала на брега, където Жан-Марк всяка сутрин миел лицето си. На следващата вечер той не се появил. След дни намерили тялото му на плитко място в езерото – без следи от насилие, без драскотини. Очите му били отворени, а лицето – спокойно, сякаш спял. Само на шията му имало нещо необяснимо – тънка глина, напукана като черупка, вкарана сякаш под кожата му.
От този ден никой повече не видял Аниса. Някои казват, че се е замонашила далеч на север, други – че всяка нощ ходи до мястото, където пуснала куклата, и моли за прошка.
Все още няма коментари