Ужасяващият дневник на Сестра Агата

В стария манастир„Санта Лукреция“, надвиснал над скалистия бряг на Сицилия, е открит загадъчен дневник, написан на неизвестен език и изпълнен с ужасяващи рисунки. Това, което изглежда като обикновен ръкопис, крие тайна, способна да отвори врата към нещо древно и свръхестествено. Манастирът е на над шест века, говори се, че самата му основа е положена върху руини на езически храм, посветен на богиня, чието име вече не се помни, защото е било изтрито от времето.

През 1894 г., по време на ремонт на южното крило, работници откриват скрита ниша в една от стените. Вътре имало дървена кутия, обвита в кожа, а в нея – дневник, писан с ръка, но на език, непознат дори за най-опитните лингвисти. Листата били тъмнокафяви, почти черни, а мастилото –бледосребърно. Рисунките вътре били най-зловещото – същества с извити крайници, без очи, но с уста, пълни със зъби, които се отварят в различни посоки. Всяка страница изглеждала нарисувана в транс, с почти механична прецизност.

На последната страница с червено мастило и на разбираема латиница било изписано едно име: Сестра Агата. Никой не знае коя е била. Но архивите разкриват, че през XVII век една монахиня със същото име е изчезнала безследно, оставяйки само една молитвена броеница и локва черна течност в килията си. След нея в манастира започнали да се случват странни неща–появявал се мирис на сяра без причина, кръстове, обърнати с главата надолу, а нощем – тихи стъпки по таваните, сякаш нещо пълзи там.

Дневникът е бил изучаван от най-добрите криптолози, но никой не успява да разчете съдържанието. Обаче всички, които се занимават с него, започват да сънуват едно и също – монахиня, шепнеща думи, от които на сутринта устните кървят. Един от учените, опитващи се да разгадаят дневника, скочил от третия етаж, оставяйки след себе си бележка с думите: „Отвори портата и влезе. Сега е в мен“. Тези, които са виждали оригинала, казват, че нещо пулсира между страниците. Като сърце.

Дневникът днес се съхранява под стъкло в херметически затворена стая в подземието на манастира. Никой не смее да го чете на глас. Но се носи слух, че всяка година на 6 юни в 6 часа сутринта от стаята се чуват стенания – женски, гърлени, прекъсвани от зловещ шепот на непознат език.

А някои твърдят, че Сестра Агата не е изчезнала. Просто е преминала в друго измерение. И че чрез писанията си търси читател – не просто за да бъде разбрана, а за да се завърне.