За да вържем двата края: Работим до 7 години след пенсия

От 5 до 7 години е средната продължителност на работа след пенсиониране. Но има и възрастни хора, които продължават да се трудят 10 и повече години, след като излязат в пенсия. Това каза Томчо Томов – директор на Националния център за оценка на компетенциите в Българската стопанска камара.

Официалната статистика на НОИ сочи, че около 340 000 пенсионери продължават да работят на трудов договор. Осигурителният институт прави всяка година служебно преизчисление на пенсиите им с допълнителния стаж, пише „Телеграф“. Трудно е обаче да се каже колко още възрастни хора си докарват някой лев над пенсията си, работейки на хонорар или извършвайки услуги с личен труд – например ремонти по електрически или ВиК инсталации и т. н. Мнозина работят и на черно в строителството или като въртят волана като такси. Основната причина е, че пенсиите са ниски и не им достигат да си покрият разходите за живот.

Заради ниските доходи и постоянно нарастващите разходи за живот трудовата активност на възрастните хора се е повишила повече от два пъти в последните 20 години. Данните на Националния статистически институт за 2024 г. показват, че заетите лица (работещи не само на трудов договор) на възраст 55-64 години са 629 000.

Коефициентът на заетост в тази възрастова група е 69,9 на сто. Работещите на възраст 65+ пък са 112 000 души, като коефициентът на заетост при тях е 7,3 на сто. За сравнение през 2003 г. заетите във възрастовата група 55-64 години са били 286 000 души, а тези на 65+ само 50 000.

Изследвания на БСК показват, че всеки четвърти работник е над 55 години към момента. Прогнозите са, че тази тенденция на застаряване на работната сила ще продължи и ще се задълбочи. В резултат след 25-30 години почти половината от работниците и служителите ще бъдат в края на трудовия си живот.

Сигурно на всеки е правело впечатление, че много пенсионери работят като охрана – в банки, молове, офис сгради, различни институции. Но има много други сектори, където работната сила застарява. Тенденцията се откроява най-силно в здравеопазването и образованието. Там почти 60% от работещите са на възраст над 50 години.

В частния сектор най-застаряла е работната сила в металургията, машиностроенето, строителството, химическата и консервната промишленост. В технологичните сектори обаче има баланс и може дори да се каже, че преобладават младите хора.

Тенденциите на застаряване на населението са общи за всички европейски страни. Но в България проблем е изключително високата смъртност. По този показател сме на първо място в ЕС. Проблем са и много хронични заболявания. Почти всеки трети работник има някаква хронична болест. Изключително разпространени са три типа – артериалната хипертония, белодробните болести и диабетът. Преди засегнати бяха хората над 50-годишна възраст, сега този праг пада и боледуват и по-младите.