Димитър Рачков пред „Ретро“: Майка ми и баща ми са щастливи, че се женя  

Рачков и Виктория с родителите на комика

Актьорът Димитър Рачков ни се усмихва от екрана вече повече от 15 години. Свикнали сме да го виждаме в хитови продукции като „Господари на ефира“, „Като две капки вода“, „Пълна лудница“, „Клуб НЛО“, „Пееш или лъжеш“…

Големият комик рядко дава интервюта напоследък, но се съгласи да говори пред „Ретро“. Получи се искрен, откровен, на моменти весел разговор, точно като самия Рачков.
 
- Димитър, често се пише за теб и живота ти, сигурно не само истини, затова ли трудно се навиваш да говориш с журналисти?

- Давам интервюта, когато имам какво да кажа. Ами, чел съм такива неща за себе си, в които няма и грам истина. Но съм решил да отвърна с добро, дори, когато към мен не са се отнесли точно по този начин. Аз съм играл честно, на мен съвестта ми е чиста, спя спокойно. На този малък пазар, вместо да си помагаме, ние се плюем. Добре, щом съм избрал тази професия, трябва да съм подготвен за публичността. Но да е някак си балансирано, да има граница. Тук тотално се минават всякакви граници.

- Кажи как вървят нещата в момента в твоето творческо развитие?

- В момента върви „Пееш или лъжеш“, 4-ти сезон, на мен ми е трета година да водя този формат. На 16 октомври в НДК приключих лятното си турне със спектакъла „Рачков и жените“. Успях да напълня Зала 1, не го казвам като хвалба, а тъй като за един артист е важно залата да е пълна. Чувствам се удовлетворен и щастлив. Предстоят ми още 4 представления на „Рачков и жените“ - в   Лондон на 29 ноември, в Пловдив ще повторя – в зала „Сила“ на 20 ноември, в Спортна зала-Варна – на 25 ноември и едно представление на 14 ноември ще има в театър „АРТ вент“, в сградата на УАСГ, много е хубава залата.

- Значи ноември ти се очертава доста натоварен…

- Ами то, всеки месец май е така. Казвам си, че трябва малко да вляза в „лоялното“, както е казал Пената, светла му памет (вместо в локалното платно). Все пак не сме вече на 30! На 54 станах. Т.е. да бъда лоялен към себе си и да имам някаква хигиена на работа и почивка. Но ще го направя, де.

Решил съм да обърна повече внимание на себе си и на хората около мен, защото в тази професия съм пропуснал доста неща през годините. Най-вече от живота на детето и семейството си. Сигурно 10 нови години поред мен все ме нямаше, работех.

- Струваше ли си?
- Струвало си е всичко. За нищо не съжалявам. И за грешките, които съм направил в личен и в професионален план, и за тях не съжалявам, защото това е етап, през който трябваше да премина.

- Как се роди спектакълът „Рачков и жените“?
- Ами, след 7-8 години живот на спектакъла „Забраненото шоу на Рачков“ реших, че трябва да направя друг. Доста време ги обмислям тези решения, не тръгвам веднага спонтанно да ги реализирам. Аз съм доста аналитичен, държа да погледна проекта от всички гледни точки. Много е важна за мен драматургията, това е основата на един спектакъл. Работя с гениалния сценарист Иван Ангелов, който беше в Капките, в Господарите и в първото ми шоу, човек, който ме познава много отблизо. Хванал е моят темпоритъм и дори изказа ми. Трябваха ни година и половина-две, за да създадем спектакъла. Той не е автобиографичен, има около 20% истина, след това има преувеличение, хиперболизиране, до абсурдност стигат сцените. Сигурен съм, че интелигентният зрител си казва: “Е, това не може да бъде!“.

Вътре са доста истории с жени – има заснети видеа с дами, които са преминали през моя живот. Първото видео е с Магда, която е моята ученическа любов, макар и да не разбра за чувствата ми. Аз не посмях да ѝ се разкрия…

- Ти си бил срамежлив – така ли?

- Да, като сега (смее се). Тя е първата, в която съм бил влюбен. След това има още 2 интервюта, които са много спонтанни, с Мария Игнатова, с която имах 10-годишна връзка, и третото е с Христина - майката на сина ми. Просто ги помолих да кажат нещо за мен и останах приятно изненадан от думите им, защото това е част от моята, а и от тяхната биография. Много е важно да останеш приятел с жените, които са преминали през живота ти, поне с повечето.

- Ти успя ли да го постигнеш?

- Да, с повечето си останахме приятели. Както и да е завършила тази връзка, тя си остава част от етап от моя живот и няма как да го изтрия. Така че най-доброто е да си останете приятели, да седнете да пиете едно кафе заедно и с усмивка да си спомняте за хубавите и за лошите моменти във времето, в което сте били заедно.

- Какви качества цениш в жените?

- О, нямам списък с качества, които трябва да притежава една жена. Много държа да имаме честни отношения. Аз държа на честността, не само в личните ми отношения, но и в приятелския ми кръг. Честността е нещо, в което се опитвам да възпитавам и сина ми.

Не съм светец, но си мисля, че съм доста честен човек, затова имам толкова приятели. А в този лицемерен и лъжлив свят това става все по-голям проблем.

В една жена много държа на искреността и доверието между нас. Защото всичко друго е преходно, нали знаеш? И външният вид е преходен, и излъчването също. Много е важно да намерите общ език.

- Е, ти си харесван мъж, с чувство за хумор – така че вероятно е имало доста кандидатки за сърцето ти?

- Нямам такова усещане. Като нямаш визия, залагаш на чувството за хумор. Не е малко (смее се). Други пък са големи красавци, но не умеят да вържат две приказки. Аз знам къде е моята сила.

- Ти си завършил геодезия и картография в Бургас, а как се насочи към актьорството?

- От първи клас ми е мечта да бъда актьор. Още оттогава бях в театралната студия в пионерския дом в Бургас, това беше много водещо в живота ми, ходехме на фестивали, играех в представления. Влязох в техникума, защото трябваше да имам някаква професия, такива бяха времената тогава. Аз съм единственият артист в класа ни, други няма.

- Сигурно и в рода ти е така?

- Е, да, макар че баба ми, светла ѝ памет, е била самодеен артист. Аз съм следващата такава издънка.

- А синът ти не е ли искал да стане актьор?

- Имаше един момент, в който каза, че има такова желание и аз се сепнах малко тогава. Нашата професия е много трудна, но не съм аз човекът, който ще го спре, както и нашите не са ме спирали. Единствено ми стана малко по-притеснено заради това, че децата на актьорите винаги ги сравняват с родителите им и им е още по-трудно. Лепват им етикета този е синът/дъщерята на … и дори човек да има качества, тежестта върху психиката му е много по-голяма. 

Но моят син сам се отклони от това желание, иначе аз нямаше да го спра, както и майка му. Сега учи архитектура и дизайн в Париж, специалност арт директор, вече втора година е там.

Към сина ми съм изискващ. Изисквам, защото и от мен изискваха едно време. Искам да е сериозен и организиран в ученето. На 20 години вече трябва да са научи да поема отговорност. Мисля, че проблемът в днешно време е, че никой не иска да поема отговорност. Искам да се сблъсква с нещата и сам да си изгражда имунитет. Ние с майка му ще му осигуряваме средства за обучение, но той трябва сам да се научи да си изгради имунитет в живота. Не може постоянно да сме над него.

- Имаш ли желание да играеш по-драматична роля, подобно на превъплъщението ти в сериала „Всичко за сина ми“?

- Да, обичайно ни вкарват в някаква щампа и режисьорите, които искат да експериментират с твоя талант след това, са малко. От една страна, ги разбирам. Първо Лили Абаджиева ми даде такъв шанс, играх в „Отело“ – бях злодеят Яго, нещо доста по-различно от обичайните ми роли. Винаги съм ѝ благодарен. Даже Захари Бахаров след премиерата ми каза: „Забелязах, че като излезе на сцената някои от хората взеха да се усмихват, но ти като заговори, прибраха усмивките“. Това беше най-големият комплимент, който получих, защото разбрах, че съм накарал зрителите да погледнат с друго око на мен.

Във „Всичко за сина ми“ бях доволен от сценария и екипа, много е важно да имаш доверие на режисьора и на човека зад камерата. Митко беше син на майка си (Христина Апостолова) и във филма, а синът ѝ с Евтим Милошев беше наше дете, което означава че сме в много одобри отношения. Евтим беше продуцент. Виж какво нещо е животът!

После ни обвиниха в някаква семейна завера. Ами, има проект, кандидатстваш. Те, ако знаят какви са хонорарите?! Това е смешна работа. Аз участвах, защото искам да работя с тези хора и ми харесва сценарият. Смятам, че стана много приятен филм. Много е важно да работиш заради идеята.

Едно време като млади актьори работехме заради идеята. Бях в началото в Сливенския театър, след това в „Зад канала“ и в Народния театър – нито съм работил за пари, нито съм мислил за това. Естествено, ние нямахме семейство и толкова отговорности тогава.

Понякога хората са много злобни, но на мен вече не ми пука! Царе сме в хейта! Научим ли се да се радваме на успехите на другите, тогава ще стане по-готино. Не умеем да се радваме, това е най-големият проблем. Оскотяхме!

- В кое шоу ти беше най-трудно през годините?

- Всичко е трудно. Ако изглежда лесно, значи това е комплимент за мен и за екипа. Халтура е отношението към работата. Такава може да има и в професионален театър. 17 години съм бил в Господарите, доста са. В Капките съм от 14-15 години.

- Ще има ли нов сезон на Капките скоро?
- Надявам се. Аз съм изпълнител, всичко зависи от телевизията и от продуцентите.

- Зуека ли е най-добрият ти сценичен партньор?

- Не искам да ги степенувам, но Зуека е мой много любим партньор на сцената. Аз имам и много дълга биография в работата с него, разбирахме се. Когато започнахме да работим заедно, Зуека си беше звезда, той беше в „Каналето“. Аз бях никой, но той ми позволи да се изявя. Така че той изигра голяма роля в моя успех и развитие, защото ми позволи. Ако беше лош човек, можеше да не ми позволи да се изявя.

С Геро се познавахме, работили сме в „Пълна лудница“, но нямахме това партньорство. Но сега в Капките вече го изградихме, водим заедно от няколко години.

- Няма как да не те попитам за сватбата ви с Виктория, с която сте сгодени и ѝ направи предложение за брак в Античния театър в Пловдив. Кога ще се венчаете?

- Факт е, че ѝ предложих брак. Реших спонтанно предложението да бъде в Античния театър, защото това място много ми харесва, има нещо магнетично там. Знаех, че Стоичков и Марияна ще дойдат и реших да ги поканя за кумове. Те не знаеха, никой не знаеше за моите намерения. Много емоционално беше за мен, както и за Вики.
Ще има сватба, догодина. Дата и място няма да кажа, но сме ги избрали. Няма да е на морето, но ще е в България. Няма да е в Монако, освен ако братята Халваджиян не поемат сватбата там (смее се). Ако я поемат, с най-голямо удоволствие!

Не обичам да бия тъпана, преди нещо да се е случило. Не обичам да коментирам личния си живот, затова не искам да споделя повече подробности.

И двамата движим организацията по сватбата, тъй като тя е сериозна, а ние сме педанти. Първо, че е много важен момент от живота ни, но искаме и хората да се чувстват добре и да стане купон. Аз съм водил много сватби и искам програмата да е импровизирана на моменти. Ще има доста колеги, живот и здраве. Искам кой когато реши от тях да излезе и да каже нещо. Няма да има един водещ, надявам се всички колеги, които ще присъстват – на Краси съм му казал, на Виктор Калев, на Геро, Зуека ще дойде специално, да импровизират. Искам да поканя хората, които са минали през моя личен и професионален път. Искам хората, които харесвам, да бъдат до нас в този специален момент.

- Трудно ли се взема такова решение на 54?

- Какво им е на годините и на решението? Когато си намерил подходящия човек и решиш, че искаш да си с него, всичко останало е лесно. Виждаш какво е водещото в живота в момента, нали? Материалното е водещото. Открил съм във Виктория нещо, което е по-различно. Смятам, че не материалното и известността са водещи, за да сме заедно, и това много ми харесва. Имаме си доверие, тя си работи, развива самостоятелен бизнес. Всичко това е много показателно за човека.

- Майка ти имаше ли заръки към теб да се задомиш?

- Като всяка майки и тя мисли само доброто за мен. Родителите ми никога не са се месили в личния ми живот. Те са щастливи от предстоящата сватба.

Аз се старая да си върна синовния дълг към тях и както те мен са ме изгледали, сега се грижа за тях. Обичам да се грижа за семейството си. Разперил съм ръце над всички, така го чувствам.

- А с брат ти как вървят нещата?

- Брат ми е самостоятелен и пълнолетен човек. Аз не мога да отговарям за всички и да нося отговорност за техните действия. Кой е безгрешен в живота? Някой прави грешки и си поема вината след това. Брат ми си пое вината.

Той е много добър човек, направи грешка и си пое масрафа. В добри отношения сме и естествено, ще го поканя на сватбата ми. Един брат имам, поддържаме си връзка. Който и от близките ми да е виновен за нещо, аз му го казвам, не им ги спестявам тези неща. Не оправдавам нещо, което е неправилно.

- От политика интересуваш ли се – вълнуват ли те президентските избори?

- Естествено, че се интересувам от всичко. Аз живея тук и за мен е важно да имаме нормална държава. Важно е детето ми да се върне тук. Аз ще се радвам, ако след като завърши образованието си, се върне в България.

Въпросът е, че липсата на доверие през годините си казва своето. Бях на 17 г., когато започна преходът. Умориха се хората! Една малка държава като нашата можеше да е рай сега. Можеше да е Швейцария на Балканите! Не можем да кажем, че политиците са виновни, защото ние ги избираме. Те са някаква представителна извадка от нашето общество. Т.е. или ние не сме дорасли още като общество, или избираме неподходящи политици.

Много сме търпеливи. В другите държави, когато има някакъв проблем, излизат всички и протестират. Ние чакаме някой друг да протестира. Като не ти харесва, излизаш на площада. Така ще вървим напред. Не смятам, че едни управници са по-силни от народа. Самите управляващи трябва да имат респект от хората, защото много се самозабравиха. Има и читави сред тях, но имам чувството че властта ояжда. И читав да си, като се потопиш в този казан, се променяш.

Но аз съм оптимист, надявам се, че нещата ще се променят. Гласувам винаги, защото смятам, че това е наше задължение. Нека да сме отговорни към това, което се случва. Някаква апатия е обзела всички. Да, разбирам, цените се вдигнаха, но ще преминем и през това. Може да има труден период, но за всички е така. Аз не плащам за сиренето в магазина на 50% заради това, че ме дават по телевизията. Бориш се, бачкаш!

По време на голямата криза през 1997 г. моята заплата в театъра беше 1 долар и половина и работех на 2 места, за да не вземам пари от нашите. Като се положат усилия, те се отблагодаряват по някакъв начин след това, стига да си трудолюбив. Аз постоянно си поставям някакви цели и си ги преследвам стъпка по стъпка.