Как да оцеляваме и да изхранваме семействата си?

Без да сме свързани кой знае колко много с политиката, защото сме отвратени от политическата ни т. нар. класа, все пак следим случващото в нея, пък макар и с огромна доза на недоверие и омерзение. Естествено, интересува ни най-вече изготвянето на бюджета, защото от неговите параметри зависи животът на всички ни през следващата година.

Доскоро политиците се кълняха, че вдигане на данъците няма да има. Само че това се оказа или прибързано, недомислено изказване, или лъжа. Новият проектобюджет предвижда първо: повишаване на данък върху дивидента от 5 на 10 процента, което удря основно бизнеса. Второ: обсъжда се увеличение на имотния данък – данък сгради – с до около 40 процента. Това пък удря всеки един гражданин, който е горд собственик на апартамент, къщичка на село от бащино или майчино наследство. Предвижда се увеличение на осигурителната вноска за пенсионния фонд с 2 процента, което засяга всеки един трудещ се гражданин. Предвижда се също така и повишаване на минималния и максималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. Както се казва, нема лабаво. От всички, за да има за големите заплати на полицаи, военните и администрацията. В съботни и неделни мачове елате на Орлов мост до стадиона, когато там са струпани множество полицейски сили. И се вгледайте в редовите полицаи – отпуснати, закръглени, повечето носят фуражките си в ръце или затъкнати на колана, явно не се харесват с тях. Седят, пушат, гледат мрачно и страшно и приличат не на наши пазители, а на наши пазачи. Родната полиция, дето ни пази. Идете в коя да е администрация –държавна, общинска, финансова и ще се потресете от безразличието, студенината, апатията, с която ще ви посрещнат, удоволствието, с което ще ви разиграват и унижават. И накрая пак в близост до Орловия мост е и Военната академия. В чест на иситината тук-там можете да видите някой строен офицер, ама и при тях повечето са с телосложение тип мешка. Е за тези хора има пари, а за лекари, библиотекари, театри, артисти, култура няма, за наука, за БАН също няма, за университети и техните преподаватели пак няма. За реформи, за съкращаване на администрация, в МВР или военните никой и не си помисля.

А бизнесът изнемогва, как да храниш семействата си, работейки и за армия от тунеядци, ама верни избиратели на управляващите. Това е положението. Привилегировани касти, любимци на политиците и народни слоеве, които просто се водят европейци, а всъщност са безпомощни в борбата си за всекидневно оцеляване.
 
Стефан Борисов, София